4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
София, 21.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 824 по описа за 2016 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение от 25.11.2015 г, постановено по гр.дело № 15086/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б“ състав, с което е отменено решение от 21.8.2014 г по гр.дело № 19857/13 г по описа на СРС, 45 състав в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Л. И. от [населено място] сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 9.5.2013 г до окончателното плащане, както и сумата 250 лв, представляваща разноски по делото сторени пред двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба И. Л. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че И. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 18.5.2010 г, за престъпление по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 т.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и е разпитан в това му качество.На същата дата е задържан за 72 часа.С определение от 28.5.2010 г на СГС по н.д № 2519/10 г е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която от 19.10.2010 г е изменена в подписка и е запазена до приключване на производството в съдебната му фаза.На 30.8.2011 г е изготвен обвинителен акт и е образувано нохд № 4076/11 г, по което са проведени 9 съдебни заседания.След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за незаконно повдигнато и подържано обвинение.При определяне на размера на същото съдът е взел предвид, че макар, в случая да е определена най-леката мярка за неотклонение-съответно домашен арест и подписка, същата е поставила ограничения за придвижването на пострадалия и за възможността му да работи и осигурява финансовото обезпечение на семейството си.Отчетено е че в двете фази-съдебна и досъдебна наказателното производство е протекло в продължение на 4 години, период, в който ищецът е търпял неимуществени вреди.Поради това му е определено справедливо обезщетение в размер на 5 000 лв.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса :
1/ относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се противоречие със следните влезли в сила съдебни решения : № 8023 по гр.дело № 8146/11 г на СГС, решение № 158/12 на САС и решение № 62/13 по гр.дело № 607/12 на Великотърновски апелативен съд-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
2/ относно началния момент, от който се дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие с ТР № 3/2005 г на ОСГК-т.4.
По първия въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
По втория въпрос.
В. касационен съд, намира, че не е налице соченото противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3/2005 г.
От данните по делото е видно, че в случая се касае за очевидна фактическа грешка, остранима по реда на чл.247 от ГПК.Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът правилно е възприел факта, че лихва върху претендираното обезщетение се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда или 3.1.3014 г.В диспозитива обаче е погрешно е посочена друга дата-9.5.2013 г.Предвид изложеното делото следва да се върне на СГС, за провеждане на производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение относно датата на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2015 г, постановено по гр.дело № 15086/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б“ състав в обжалваната му част.
Делото да се изпрати на СГС, Втори „Б“ състав за отстраняване на Я. в диспозитива на решението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.