4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
[населено място], 22.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1845 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Я. Д. срещу определение № 301 от 22.01.2013г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е върната частна касационна жалба вх. № 36531/03.12.2012г. на [фирма], [населено място] срещу определение № 2151/26.04.2012г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че определение № 2151/26.04.2012г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд не подлежи на обжалване. Аргументи в подкрепа на направените оплаквания се черпят от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 4 ГПК – определението, с което Варненски окръжен съд е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта, с която е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, прегражда по-нататъшното развитие на процеса. В частната жалба са изложени и съображения за неправилност на определение № 2151/26.04.2012г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд. Частният жалбоподател моли определение № 301 от 22.01.2013г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд да бъде отменено, след което да бъде отменено и определение № 2151/26.04.2012г. по същото ч. т. дело и делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за оставяне в сила на заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2011г. по гр. дело № 348/2011г. на Варненски районен съд.
Ответниците [фирма], [населено място], Г. В. С., Б. Д. С., Г. Ж. М., Н. Д. К., В. Г. С. и П. М. Х., всички от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. Д. оспорват частната жалба и правят възражение за нейната недопустимост поради предявяването й от нелегитимна страна и подаване след срока, евентуално за нейната неоснователност и правилност на обжалвания съдебен акт. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената „частна касационна жалба“ има характер на частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Същата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, предвид връщането на частната касационна жалба на същото юридическо лице – [фирма], [населено място], в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – препис от обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на частния жалбоподател на 29.01.2013г., а частната жалба е подадена на 05.02.2013г., предвид пощенското клеймо върху плика.
За да върне частната касационна жалба с вх. № 36531/03.12.2012г. на [фирма], [населено място] срещу определение № 2151/26.04.2012г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 419, ал. 1 и чл. 413, ал. 1 ГПК не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – неговата обжалваемост не е предвидена изрично в закона; съдебният акт няма преграждащ характер по отношение на заповедното производство, тъй като същото следва да продължи със съответни процесуални действия в зависимост от изхода на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Изводът в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е отменено разпореждане № 1909/06.01.2012г. по ч. гр. дело № 348/2011г. на Варненски районен съд в частите, с които е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] срещу длъжниците [фирма], [населено място], Г. В. С., Б. Д. С., Г. Ж. М., Н. Д. К., В. Г. С. и П. М. Х. и е обезсилен издадения по делото изпълнителен лист, е правилен. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. С него е оставено без уважение искането за допускане на незабавно изпълнение, т. е. уреждат се последици само във връзка с искането за незабавно изпълнение на паричното вземане, за което е допуснато издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определението по чл. 419 ГПК.
С определение № 2151 от 26.04.2012г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд – предмет на частната касационна жалба, е отменено разпореждане № 1909 от 16.01.2011г. по ч. гр. дело № 348/2011г. на Варненски районен съд в частта, с която е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, оставено е без уважение заявлението в частта за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, но въззивният съд не е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта за издаване на заповед за изпълнение, нито самата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. дело № 348/2011г.
Въз основа на изложените съображения определението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответниците направените от последните разноски за настоящото производство в размер на 1 763 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 301 от 22.01.2013г. по ч. т. дело № 979/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], сграда „М. Т.” ет. 6 да заплати на [фирма], [населено място], Г. В. С., Б. Д. С., Г. Ж. М., Н. Д. К., В. Г. С. и П. М. Х., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 4, чрез адв. К. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 763 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и три лева/ – направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.