ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
София. 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май 2009 г. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 285 /2009 год.
Производството е по реда на чл.420,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. С. от Русе против определение № 111/19.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 235/2009 г. на Русенски ОС в частта, с която е оставена без уважение молбата за спиране незабавното изпълнение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Когато с възражението е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл.420,ал.1 ГПК, то се разглежда от въззивния съд, /защото според чл.423,ал.4 ГПК само искане по чл.420,ал.2 ГПК се разглежда от РС при приемане на възражението от въззивния/, но само при условие, че приеме възражението. Ако не приеме възражението, последицата е като при липса на подадено в срок възражение, при което спиране на изпълнението е недопустимо. С произнасянето в конкретния случай крайният резултат е подобен. Но при всички случаи това произнасяне подлежи на обжалване пред ВКС, без да е нужно да са налице предпоставките по чл.280 ГПК, защото за първи път по искането за спиране се е произнесъл въззивния съд.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че съдът е следвало да определи размера на надлежното обезпечение по чл.420,ал.1 ГПК.
Приложното поле на разпоредбата на чл.420 ГПК се отнася само до хипотезите на издадена заповед за незабавно изпълнение-в общата хипотеза на чл.410 ГПК заповедта за изпълнение изобщо не подлежи на изпълнение, преди да е изтекъл срокът за възражение. Когато заповедта е за незабавно изпълнение, възражението не спира принудителното изпълнение в случаите на чл.417,т.1-8 ГПК, освен ако длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД. Според установената практика по чл.250 ГПК-отм. обезпечението трябва да е представено с възражението и е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 111/19.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 235/2009 г. на Русенски ОС в обжалваната част за спиране незабавното изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: