– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. София 22.06.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 (шестнадесети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1042 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 12 763/27.11.2015 година, подадена от Н. Ц. Т., срещу определение № 692/27.10.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІV г.о. е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 1004794/31.01.2014 година, подадена от Н. Ц. Т. срещу определение № 517/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 69/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 5200/11.07.2012 година на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 8590/2011 година. В частната си жалба Т. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да се върне на съдебния състав по гр. д. № 69/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с указания да се допусне касационно обжалване на посоченото въззивно решение и същото да бъде отменено.
Насрещната страна по частната касационна жалба [фирма] [населено място] не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.
Н. Ц. Т. е бил уведомен за обжалваното определение на 23.11.2015 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 12 763/27.11.2015 година предвид, на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С частната си жалба вх. № 1004794/31.01.2014 година Н. Ц. Т. е поискал отмяната на определение № 517/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 69/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 5200/11.07.2012 година на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 8590/2011 година. Съдебния състав по образуваното, по повод на тази частна жалба, ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че обжалваното определение е такова по чл. 288 от ГПК и поради това не подлежи на обжалване. С оглед на това е счел, подадената частна жалба за недопустима и я е оставил без разглеждане. Този извод на съдебния състав по ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се споделя от настоящия съдебен състав на ВКС, ГК, ІV г. о.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законът е предоставил възможност, на страните по спора, да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност оспорваното определение, трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК) или възможността да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 от ГПК за това. За определението по чл. 288 от ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване. Поради това то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същевременно определението по чл. 288 от ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно такова, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея обаче съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид на това определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо такова по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. При това влизането в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл. 296, т. 2, пр. 3 от ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 от ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и следващите от ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. В същия смисъл са и мотивите на състава по ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., постановил обжалваното определение.
От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност.
С оглед на това подадената срещу определение № 517/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 69/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., частна жалба с вх. № 1004794/31.01.2014 година е недопустима и не е подлежала на разглеждане. Поради това обжалваното определение определение № 692/27.10.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 692/27.10.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 4952/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.