5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 26.04. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………..………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 582 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1163-1238/3.V.2010 г. на В. Г. Н. от[населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против въззивното решение № 24 на В. ОС, ГК, от 1.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 483/09 г., с което е били отхвърлен неговият предявен срещу ответното „С., препарати и торове [фирма]-с. Д. Л., общ. Ч., област В. като частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 240 ЗЗД – за присъждането на сума в размер на 5 000 лв., претендирана като част от даден на д-вото паричен заем, целият в размер от 20 000 лева. Инвокирани са доводи, че въззивнвата инстанция не била обсъдила „конверсията на записа на заповед в договор за заем”, а също и че не била зачетена от нея формираната сила на пресъдено нещо по гр. дело № 301/08 г. по описа на В. ОС – „относно установяване на основанието, на което ответникът се е задължил, а именно процесният запис на заповед”, но за сума от 1000 лв., до размера на която по това дело бил уважен съответния частичен осъдителен иск на Н. срещу ответното ЕООД.
Оплакванията на касатора В. Г. Н. са за постановяване на горепосоченото въззивно решение при наличието на пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му като неправилно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Г. Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременно наличие на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че като бил „отрекъл възможността процесният запис на заповед да се конвертира в паричен заем”, с обжалваното въззивно решение В. ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос както в противоречие с практиката на ВКС, така „и в противоречие с практиката на съдилищата /решение по гр. д. № 301/08 г. по описа на В. ОС/”, а и същият въпрос бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „С., препарати, торове „Е.”” ЕООД-с. Д. Л., Видинско писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на Н. оплаквания, претендирайки присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред В. ОС, касационната жалба на В. Г. Н. от[населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С обжалваното въззивно решение В. ОС се е произнесъл точно по предявения от Н. срещу ответното ЕООД частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 240 ЗЗД, стриктно придържайки се към неговия предмет: както той е бил надлежно въведен с твърденията в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба с вх. № 3261/2.ІV.2009 г. В тази връзка решаващата инстанция последователно е разграничила, че процесната сума се претендира на договорно основание, а не като дължима на основание абсолютната едностранна и абстрактна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ. Следователно правен въпрос за „конвертиране” на процесния запис на заповед, от 8.Х.2005 г. – съответно в договор за паричен заем, по делото въобще не е бил поставян, т.е. не може да се констатира произнасяне на въззивната инстанция по този, релевиран в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос. Тази констатация е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се обсъждат сочените от касатора Н. допълнителни основания за това по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, с оглед изключване вероятността обжалваното решение на В. ОС да е процесуално недопустимо, следва да се посочи, че само при отхвърляне на един частичен иск /бил той осъдителен или установителен/ се формира сила на пресъдено нещо за разликата над предявената по съответното дело претенция и до пълния размер на иска. Ноторно е обаче, че в обратната хипотеза, когато частичен иск е уважен с влязло в сила решение, не се стига до формиране сила на пресъдено нещо за непредявената част от вземането.
С оглед на този изход на делото в настоящата инстанция В. Г. Н. от[населено място] ще следва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъде осъден да заплати на търговеца ответник по касация направените разноски за възнаграждение на един адвокат, които възлизат на сумата 500 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 на В. окръжен съд, ГК, от 1.ІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 483/09 г.
О С Ъ Ж Д А В. Г. Н., Е. [ЕГН], от[населено място], [улица], ап. 2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ 78, АЛV 3 ГПК – да заплати на „С., препарати и торове [фирма] със седалище в[населено място], [община], В. област, СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени от д-вото съдебно-деловодни разноски в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2