– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2359 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 27 680/01.03.2017 година, подадена от А. Б. С., срещу решение № 545/26.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, V-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 8159/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 3110/28.03.2016 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 22 271/2014 година, с което А. Б. С., на основание чл. 45 от ЗЗД, е осъден да заплати на В. П. В. сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него вследствие на реализирано на 07.05.2011 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-07.05.2011 година до окончателното заплащане, както и сумата от 189.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същото непозволено увреждане имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2014 година до окончателното заплащане.
В подадената от А. Б. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от В. П. В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. П. В. е подал отговор на същата с вх. № 73 846/02.08.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 545/26.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, V-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 8159/2016 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. Б. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 01.02.2017 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 27 680/01.03.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че с определение от 22.07.2013 година, постановено по н. о. х. д. № 9641/2012 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 98-ми с-състав, е одобрено споразумение между Софийски районна прокуратура и А. Б. С. за това, че на 07.05.2011 година, около 01.00 часа в [населено място]-в подлеза на НДК, до дискотека „А.“, С. нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и главата на В. П. В. в резултат, на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на носните кости, придружено с деформация на носната пирамида и произтичащо от нея затруднение в носовото дишане, наложило провеждането на оперативна интервенция с отложена спешност (4 дни след инцидента), като счупването представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинено по хулигански подбуди, представляващи следна телесна повреда-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 129, ал. 2, пр. 5, във връзка с ал. 1 от НК.
От заключението на изслушаната и приета по съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р М. М. Г. и от медицинската документация, се установявало, че вследствие на извършените на 07.05.2011 година действия на С., В. П. В. бил получил следните увреждания: счупване на костите на носната пирамида с деформация на същата, оток и кръвонасядане на лявата слепоочна област, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, хематом на лявата скула, охлузване на десния лакът, оток и кръвонасядане на дясната китка и палеца на дясната ръка. Въззивният съд е посочил, че правилно и при спазване на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд бил кредитирал събраните гласни доказателства като дадени от лице с преки и трайни наблюдения върху състоянието на В. П. В. и процеса на възстановяването му. Изводът и доводите на първата инстанция, че на обезщетение подлежали причинените имуществени и неимуществени вреди, доколкото съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, без значение дали са предмет на споразумението, били законосъобразни и правилни. Не съществувала възможност в споразумението с прокуратурата по н. о. х. дело да бъдат изброени всички причинени на пострадалото лице неимуществени и имуществени вреди, поради което същите подлежат на доказване в гражданския исков процес с всички доказателствени средства, което в настоящия случай е извършено с представените писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-медицинската експертиза.
Според състава на Софийски градски съд причинно-следствената връзка между причинените на В. П. В. увреждания и имуществените вреди, изразяващи се в разноски за диагностициране, болничен престой, лечение, консумативи и лекарства, била установено от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р М. М. Г., медицинската документация и показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. В. В., а техният размер от представените фактури и фискални (касови) бонове.
Според състава на Софийски градски съд при определяне на размера на обезщетението, следвало да се съобразят степента, интензитета и по-дългата продължителност на търпените от В. П. В. болки в носа, предвид поставените при претърпяната хирургична интервенция полиетиленови плаки (сплинт) и тампони в носа, затрудненията в дишането, храненето и дъвченето, говоренето и разстройството на съня. По делото била установена невъзможността на В. да диша през носа в продължение на 6-7 седмици, първоначално през първите две седмици поради поставения сплинт (полиетиленови плаки) и тампони, а впоследствие в продължение на месец поради появилия се секрет. Установено било, че поради интубацията при анестезията и дишането през устата в продължение на месец и половина В. П. В. е имал силни болки в гърлото, което му било създало сериозен дискомфорт при храненето и пиенето на вода-през първите три седмици е пиел само течности и бульони, а след това е направил опити да се храни и с крем супи. В продължение на един месец В. страдал и от главоболие в резултат на нанесените удари, с които е счупен носът, което е било толкова силно, че се е наложило да бъде предписан аулин. В. П. В. претърпял и болки и страдания поради отока и хематома под лявата очна орбита и затрудненото поради това виждане за около две-три седмици. В продължение на два месеца той не могъл да води пълноценен начин на живот-в резултат на главоболието продължение на месец и половина не ползвал компютър, не гледал телевизия; поради всички увреждания и търпени болки първите два месеца след побоя не ходил на лекции и на работа. Съставът на Софийски градски съд е приел, че при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, трябва да бъдат отчетени и търпените от В. П. В. морални страдания, които били установени с показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. В. В.-през първите 5-6 седмици В. бил избягвал контакти с приятели и други хора поради изживяното неудобство и притеснения от външния си вид (причинена деформация, оток и кръвонасядания на носа, оток и хематом под лявата очна орбита); бил изживял силен стрес и безпокойство за здравето си в резултат на хирургичната интервенция под пълна упойка, последващото възстановяване; следвало да се отчете и обстоятелството, че в резултат на побоя на обществено място той и приятелката му в продължение на около две години са избягвали да ходят по заведения, включително на рождени дни на приятели, които са се провеждали в заведения, както и че до момента на приключване на делото В. избягвал да минава през подлеза на [улица]и [улица], където било извършено увреждането. За определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди от значение бил и начина на извършване на деянието, а именно по хулигански подбуди и накърненото в резултат на това лично достойнство на В. П. В. като млад мъж и като личност, за което той дълго време бил страдал. Неоснователен бил доводът на А. Б. С., че за търпените вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, безсъние и притеснения следвало да се представят писмени доказателства. Твърдените от В. П. В. факти и обстоятелства, свързани с търпените морални страдания, дискомфорт, негативни емоции, нарушения на нормалния начин на живот, накърненото лично достойнство, притеснения и безпокойство, били емоционални състояния и то от такова естество, че подлежали на доказване преди всичко с гласни доказателствени средства, каквито в настоящия случай били събрани при разпита на свидетелката Е. В. В., имаща преки впечатления и възприятия, считано от 07.05.2011 година и впоследствие, както от периода преди оперативното лечение, непосредствено след оперативната интервенция, така и по време на възстановяване на В..
Предвид на направеното от А. Б. С. по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражението за съпричиняване правилно първоинстанционният съд му е бил указал, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване на вредите от ищцовата страна, във връзка с което му били допуснати гласни доказателства-свидетел при довеждане. В първото съдебно заседание, проведено на 04.11.2014 година С. не бил довел допуснатия му свидетел и бил посочил адрес за призоваване, поради което Софийския районен съд допуснал свидетеля при режим на призоваване като е определил депозит в размер 30.00 лева, вносим от С. в едноседмичен срок от заседанието. До следващото съдебно заседание, проведено на 09.12.2014 година, той не бил внесъл определения му депозит, заявил е, че няма да сочи други доказателства, поради което допуснатият свидетел е заличен. С оглед на това направеното от А. Б. С. възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. П. В. било недоказано.
Във връзка с направените от Софийски градски съд в обжалваното решение изводи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Б. С. поставя следните правни въпроси, а именно: за това длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; за това как се определя размера на обезщетение и какви обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година и за това следва ли да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителната преценка и анализ на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искането за допускане на обжалваното решение на Софийски градски съд до касационен контрол по така поставените въпроси се обосновава с твърдението за съществуване на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка за това, като са посочени множество решения на ВКС, постановени по конкретни случаи. Първият от така поставените въпроси е съществен и е включен в предмета на спора. От данните по делото обаче не се установява съществуването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането на касационно обжалване на въззивното решение. При постановяване на решението съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената практика задължаваща го да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на установяване, като обсъди всички доводи на страните и събраните по делото, във връзка с тях, доказателства. Въззивният съд е съобразил и задължението си да прецени всички релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи в мотивите към решението си, кои от тях намира за установени и кои не, и въз основа на какви доказателства стига до тези изводи. Предвид на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по първия от така поставените въпроси. Такова не е налице и по отношение на останалите два въпроса, отнасящи се до приложението на чл. 52 от ЗЗД. Трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийски градски съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. При това съставът на Софийски градски съд се е съобразил и с установената практика, че изброяването на обстоятелствата на т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година е само примерно и при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени по делото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 545/26.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, V-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 8159/2016 година по подадената срещу него от А. Б. С. касационна жалба с вх. № 27 680/01.03.2017 година и такова не трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545/26.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, V-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 8159/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.