О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 28.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2119 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д.”Св. И. Р. – А. – В.” против определение № 54/08.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3056/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е допълнено определение на същия съд, с което е обезсилил частично издадена заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.410 ГПК, предвид влязло в сила решение, постановено по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ – обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение – разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. На това основание, съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК, не подлежи на касационно обжалване и определение на въззивен съд, с което съдът се е произнесъл по обжалване на определение за допълване на определение в заповедното производство, доколкото редът за това обжалване следва редът за обжалването на самото определение, като предвидения ред за това е двуинстанционен.
По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Това разрешение на правния въпрос, относно допустимостта на обжалването пред касационна инстанция на определенията, постановени в заповедното производство, е възприето в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, което е задължително за настоящия състав и доколкото с него е прието, че определенията на въззивен съд, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, то подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника О. М. М. по частната касационна жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 246982/01.04.2015 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д.”Св. И. Р. – А. – В.” против определение № 54/08.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3056/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на О. М. М. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис адв. Г. Ж. сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.чл.81 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.