О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2364/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „КАРИА” ЕООД, със съдебен адрес град Варна, подадена чрез пълномощника му адвокат Х. Х., срещу определение №257 от 03.04.2019 г. по ч. гр. дело №85/2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №2005 от 11.09.2018 г. по гр. дело №4442/2017 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради отказ от исковете.
Въззивният съд е приел, че ищецът е направил в писмена молба с вх.№ 16776/ 31.08.2018 г. ( по регистратурата на ДРС ) валидни изявления за оттегляне на пълномощното на адвокат Х. Х. по чл. 35 ГПК и отказ от исковете по чл. 233 ГПК. Твърденията на управителя на ищеца „КАРИА” ЕООД К. Х. Д. са, че писменото изявление за отказ от исковете е направено при умишлено създадена от трети лица погрешна представа за съдържанието и целта му и за другите обстоятелства, че молбата е изготвена от адвоката на ищеца по делото и те изпълняват поръчани от него действия – да я предоставят на управителя за подпис, след което да му я върнат, подлежат на доказване от частния жалбоподател. Указания до двете страни за посочване на доказателства по тези твърдения, респ. оспорени факти са дадени в определение № 120 от 12.02. 2019 г., с което делото е насрочено в открито заседание. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание частният жалбоподател е дал чрез управителя си К. Х. Д. обяснения по член 177, ал.1, т.2 ГПК. Посочил е, че молбата му била донесена докато продавал на открития пазар в [населено място] от двама души. Те са се представили, че са изпратени от адвокат Х. и казали, че по негова поръчка му дават да подпише „ този документ да тръгне делото ”. Управителят Д. не прочел какво пише в документа, подписал го и им го дал, без да се интересува от друго. Усъмнил се, но „ после, накрая” . Обичайно на пазара идвали трети лица, за да оставят стока и пак заминавали. Той също за кратко бил оставен на това място. По тази причина не може да посочи очевидец на тези описани от него факти. Обясненията на частния жалбоподател съвпадат със съдържанието на приложената към частната жалба нотариално заверена декларация на управителя от 19.09.2018 г. Обясненията са доказателство, ако с тях се изнасят неизгодни за страната факти. В случая обясненията на частния жалбоподател са за ползващи го факти. Частният жалбоподател не е посочил доказателства за тях . Твърдението му, че изявлението за отказ от исковете е порочно поради измама е недоказано. То е валидно процесуално действие и е основание по член 233 ГПК за прекратяване на производството.
Касаторът счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, се сочи основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Изложени са съображения, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, тъй като има несъответствие в указанията, дадени от съда с определение № 120 от 12.02. 2019 г., с което е насрочено делото в открито заседание и мотивите на обжалваното определение, че твърденията на жалбоподателя за измама при направения отказ от исковете са недоказани. Никъде в първото определение не е посочено, че жалбоподателят трябва да представи доказателства за твърдените от него факти.
Ответникът по частната жалба Й. И. Павлов, [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Фактически невярно е твърдението, че с определение № 120 от 12.02. 2019 г. по гр. дело №85/2019 г. въззивният съд не е дал на жалбоподателя указания да докаже твърденията си за измама при направения писмен отказ от исковете. В определението е посочено, че частната жалба ще бъде разгледана в открито съдебно заседние, в което страните могат да посочат доказателства за твърдените, респ.- оспорени факти за измамливи действия при извършването на отказа от иска с писмената молба от 31.08.2018 г. на управителя К. Х.Д..
Основанието за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, доколкото в случая няма нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор. Обжалваното въззивно определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Освен това без аргументирано изложение от страна на касатора на конкретни пороци, които обуславят извод за твърде голяма степен на възможност твърдяната неправилност на обжалваното определение действително да е налице, не може да се допусне касационно обжалване на това основание.
На ответника по частната касационна жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №257 от 03.04.2019 г. по ч. гр. дело №85/2019 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.