О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 29.05.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 904/2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Д. А., [населено място] срещу определение № 4317 от 27.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5761/2016 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 4298 от 17.08.2016 г. по гр. д. № 186/2016 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Й. Д. А. срещу Б. П. Н., [населено място], поради неотстраняване нередовностите на същата.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че предявеният от него иск се явява евентуален по отношение на исковете, които са предмет на гр. д. № 304/2014 г. на Благоевградския окръжен съд. Счита, че въззивната инстанция е следвало служебно да съедини двете дела или да спре новообразуваното дело поради преюдициалност на гр. д. № 304/2014 г., но не и да преквалифицира евентуалния иск като главен и да дава указания за внасянето на държавна такса. Излага аргументи относно задължението на съда да се произнесе по молбата за обезпечаване на иска, независимо от редовността на исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като релевантни за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, частният касатор поставя въпросите: „1. При направено искане за „спиране” на производството поради преюдициалност на висящи искове, следва ли съдът да се произнесе по това искане и в кой момент следва да го направи: след запознаване с исковата молба и висящите искове или след като се плати държавна такса, връчи се исковата молба на ответника и се получи отговор по чл. 131 ГПК; 2. Може ли съдът да квалифицира предявен евентуален иск за главен такъв въпреки изричната воля на ищеца и въпреки формалната логика на зависимост на евентуалния иск от преюдициалните искове; 3. След като чл. 213 ГПК предвижда „служебно съединяване на исковете”, следва ли съдът да е сезиран с нарочно искане за това; 4. Ако съдът е сезиран с искане по чл. 213 ГПК, дължи ли произнасяне по това искане и в кой момент: след запознаване с исковата молба и висящите искове или след като се плати държавна такса, връчи се исковата молба на ответника”.
Ответникът по частната касационна жалба – Б. П. Н., [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 186/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е недопустимо, тъй като е образувано по искова молба, с която е предявен само евентуален иск, без да е предявен главен такъв. Според съдебния състав, за да придобие един иск качеството на „евентуален”, следва да е предявен и главен иск, отхвърлянето на който би имало за последица разглеждането на евентуалния иск. Като неоснователно е преценено становището на частния жалбоподател, че главните искове са предявени, но са предмет на друго производство – това по гр. д. № 304/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. В тази насока е изразено разбирането, че главният и евентуалният иск следва да бъдат предявени в едно, а не в различни производства. С оглед на това и доколкото ищецът не е отстранил нередовностите на подадената от него искова молба, в т. ч. не е представил доказателства за внасяне на указаната му държавна такса, решаващият състав е счел, че първоинстанционното определение за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство е правилно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По смисъла на задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, за да е значим за конкретното дело, трябва да е обусловил изхода на същото. В случая това условие не е налице, тъй като обжалваното определение не съдържа произнасяне по поставените от частния касатор въпроси.
Не са налице и останалите кумулативно дадени изисквания, характерни за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
На първо място, съгласно задължителните постановки на т. 2 от цитираното тълкувателно решение, липсва позоваване на задължителна или трайна практика на ВКС, подкрепяща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на съдилищата. Представените от частния касатор съдебни актове са неотносими към настоящия спор, доколкото по делото е установено безспорно липсата на предявен главен иск и на евентуално съединени искове в едно производство. За част от тях не са налице доказателства да са влезли в сила, поради което не представляват „практика на съдилищата“ по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно, без да е аргументирано защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Отделно от това, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол и поради това, че същите са относими към правилността на обжалвания съдебен акт, която е предмет на самото касационно производство, но не и на допускането му, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от горепосоченото тълкувателно решение.
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4317 от 27.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5761/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: