2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 293
гр. София,30.03.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1415/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Т. е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 372 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 501/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът В. С. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Производството е за делба във фазата по допускането. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че няма съсобственост между страните върху сградата, за която е поискана делба, тъй като не е била в патримониума на техните наследодатели /родители/ и съответно не е придобита по наследствено правоприемство. След учредяването на правото на строеж върху държавен имот със заповед № 111/23.04.1992г. , включващо ново строителство за пристройка и надстройка, то е било прехвърлено на ответника с нот.акт 133/1993г. като изцяло нов обект, инкорпориращ малка част от старата сграда. Ищецът като наследник на първоначалните носители на правото на строеж С. Н. Т. и Л. В. Т. не е могъл да придобие права, след като наследодателите приживе са ги отчуждили изцяло.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че обжалваното решение противоречи на решение № 263 от 26.02.1985г. на ВС, I г.о., решение № 530 от 14.09.1988г. по гр.д.№ 372/88г. на I г.о. и решение №540/30.07.1997г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 297/1997г. Не е посочен обаче правният въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за който се твърди, че се разрешава противоречиво в съдебната практика. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съгласно т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК, но и след съпоставка на посочените решения не се установява противоречива съдебна практика по съществения за настоящото дело въпрос за съдържанието на правото на строеж, отстъпено със заповед № 111/23.04.1992г. на Кмета на [община] и прехвърленият обем права на ответника В. С. В. с нот.акт № 113/1992г. В решение № 263/1985г. на ВС, I г.о е разгледан въпросът придобива ли се право на собственост върху пристройка, присъединена към жилищна сграда. По настоящото дело съдът е приел, че не е извършено само пристрояване, а е изграден изцяло нов обект съобразно предвижданията на одобрения архитектурен проект и цялото право на строеж в процеса на реализирането му е прехвърлен на ответника по делото В. С. Т.. С второто решение № 530 от 14.09.1988г. по гр.д.№ 372/88г. на I г.о е прието, че не може да се допусне делба на отделни помещения от жилище по съображение, че другите са индивидуална собственост на един от сънаследниците, но това разрешение не може да се приложи по настоящото дело, защото фактическите обстоятелства са различни. В решение № 540/30.07.1997г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 297/1997г. също е разгледана различна хипотеза за допустимостта на делбата на пристроена наследствена сграда когато за пристрояването няма строително разрешение. С оглед на изложеното не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят поисканите разноски – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.09.2010г. в размер на 450 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 372 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 501/2010г.
Осъжда Д. С. Т. да заплати на В. С. Т. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски за касационното производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: