О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 30.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 3969/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Н. Т. Н. и М. М. Н., [населено място], срещу определение № 133 от 25.04.2013г. по гр.д. №1634/2013г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение №2362/30.11.2012г. по гр.д.№1410/2011г. на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, тъй като е налице хипотеза на обжалване на въззивно решение повторно пред ВКС, след произнасяне на касационната инстанция по реда на чл.293,ал.3 ГПК. В този случай преценката е само за наличие предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, но не и по чл.280,ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба МБАЛ „Св.М.”, [населено място], счита същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска, определена по реда на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, е ? от данъчната оценка, в случая 2850,13 лева.Въпросът за цената на иска не е повдиган по реда на чл.56,ал.1 ГПК /отм./, поради което касационното обжалване е недопустимо.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 07.01.2013г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК /отм./ ГПК по данъчната оценка на вещното право, съгласно приложеното към исковата молба удостоверение. Неоснователно е позоваването на обстоятелството, че след като се касае за производство по чл.295 ГПК, то е неприложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Действието на процесуалните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици. В §25 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ.бр.100/2010г./ е уредено разглеждането на заварените висящи производства по досегашния ред, което означава, че подадените касационни жалби /те поставят началото на съответното касационно производство/ до 21.12.2010г., подлежат на разглеждане по стария ред. На разглеждане по новия ред и при изискванията на новата ал.2 на чл.280 ГПК, подлежат касационните жалби, подадени след посочената дата. Ето защо след като цената на иска е под минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК, правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на производството на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като липсва искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 от 25.04.2013г. по гр.д. №1634/2013г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: