4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
Гр. София, 04.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 386/2010 год.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат К.Б. от АК-Х. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 102/17.12.2009 год. постановено по т.д.№ 250/2009 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Б. окръжен съд № 193/21.07.2009 год. по гр.д.№ 811/2008 год. в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от [фирма][населено място] иск за заплащане на сумата 16723 лева- дължима съгласно сключено с ответника-касатор споразумение от 04.02.2003 год. и анекс към него от 05.06.2006 год. за извършени разходи за поддържане общата инфраструктура на комплекса през 2007 год., както и сумата 2279.64 лева-мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница. Със същото въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ответника-касатор за сумата 10228.80 лева представляваща разликата над уважения до предявения размер на иска от 26952 лева ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 18.12.2008 год., до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал съдържанието на сключеното споразумение от 2003 год. и анекса към него от 2006 год., което е довело до погрешния извод за наличие на валидни облигационни правоотношения между страните през процесната 2007 год. Изложени са съображения, че липсата на конкретна уговорка за стойността на предоставените комплексни услуги за посочения период води до нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД поради липса на съгласие относно цената като съществен елемент от договора.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т-.1 и т. 3 ГПК. Посочва, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно валидността на създаденото правоотношение между страните през процесния период при липсата на съгласие относно цената на предоставената услуга за 2007 год. Излага становище, че по този въпрос който е от значение за точното прилагане на закона съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС позовавайки се на приложените към жалбата четири броя решения на различни състави на ВКС постановени при действието на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление к.к. „С. бряг”, [община] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и указанията съдържащи се в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е направил извода за основателност на предявения иск в пълния му размер. По делото е безспорно установено, че по силата на сключено на 02.04.2003 год. между страните споразумение ищецът като собственик на изградената в к.к. „С. бряг” инфраструктура е предоставил на ответника-собственик на намиращия се в комплекса хотел „В. палас” комплекс от услуги и дейности необходими за осъществяваната от него туристическа дейност срещу заплащането на определена цена. Уговорената сума е дължима за поддържането на общата инфраструктура на комплекса-озеленяване, пътища, водопроводна и канализационна мрежа, телекомуникации, осветление, паркинги и пешеходни алеи, обща охрана и пропускателен режим и т.н. Безспорно е също, че сделката е свързана с предмета на дейност на ответното дружество и е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ. На 05.06.2006 г. страните подписват анекс към съществуващото споразумение, в който уреждат взаимоотношенията си за текущата година като определят обща цена в размер на сумата 22460 лева без ДДС. В т.12 от раздел VІ на анекса е посочено, че ако договарящите страни не постигнат изрично писмено съгласие за прекратяване на споразумението, действието му се счита продължено за още една година. При тези фактически данни, тълкувайки съдържанието на споразумението и анекса от 2006 год. по правилата на чл.20 ЗЗД съдът е направил решаващия извод относно дължимостта на претендираните суми предвид наличието на валидни облигационни правоотношения между страните и през процесната 2007 год. произтичащи от цитираната клауза за продължаване действието на анекса за следващата година включително и по отношение уговорената в чл.9 годишна цена на услугата.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързана с валидността на постигнатото споразумение за продължаване действието на подписания анекс от 2006 год. при липсата на изрично договорена цена на предоставената услуга за процесната 2007 год. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на трайноустановена съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Така, например, в р. № 59/10.09.2010 год. по т.д.№ 511/2009 год. на ВКС-ТК,ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че по отношение на търговските сделки /каквато безспорно се явява процесната/ освен общите разпоредби на Търговския закон по аналогия приложение намират част от нормите, регулиращи търговската продажба и в частност разпоредбата на чл. 326 ал. 2 ТЗ, установяваща законова презумпция, че ако цената не е определена или не е уговорен начина на определянето й се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща за същия вид стоки или услуги по време на сключване на договора. Направен е извода, че за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, липсата на съгласие относно цената при търговската продажба не води до нищожност на договора, която се счита за преодоляна чрез прилагане на установената в чл.326 ал. 2 ТЗ презумпция. Прието е също, че по аналогия на закона посочената разпоредба намира приложение при договора за изработка, когато е сключен при режима на Търговския закон. В тази връзка приложените съдебни решения на ВКС на които се позовава касатора в случая са неотносими, тъй като предмет на делата са сделки с недвижими имоти при режима на ЗЗД, а не на ТЗ. Независимо от изложеното дотук, в случая въобще не се касае за липса на уговорка относно цената на процесните услуги, която видно от данните по делото е конкретно определена за предходната 2006 год. съгласно двустранно подписания анекс от 05.06.2006 год., чието действие се счита автоматично продължено при същите условия и за следващата 2007 год. след като договарящите страни писмено не са го прекратили. Ето защо, неоснователни са възраженията на касатора относно валидността на споразумението от 05.06.2006 год. и действието му през процесната 2007 год. оспорено поради липсата на изрично договорена цена на услугата за следващия период.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 102/17.12.2009 год.постановено по т.д.№ 250/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: