О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 04.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2478 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 96 от 18.07.2016г. по т.д. № 183/2016г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 213 от 10.05.2016г. по т.д. № 649/2015г. на Окръжен съд Бургас, с което на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място], като е определена нейна начална дата 31.12.2014г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допусната е възбрана върху недвижимите имоти и запор върху движимото имущество и вземанията на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на [фирма], дружеството е обявено в несъстоятелност и спряно производството по делото. Въззивното решение е обжалвано в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Твърди, че съдът е изследвал общото финансово състояние на дружеството с помощта на експертно заключение, от което се установява, че коефициентите му за ликвидност са под 1 още към 31.12.2012г. Сочи, че въззивният съд неправилно е обосновал извода си за неплатежоспособност на дружеството с факта, че задълженията му превишават многократно активите му, като счита, че това съотношение е релевантно при открито производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост и определяне на нейната начална дата, но е ирелевантно по отношение на преценката за настъпилата неплатежоспособност и началната й дата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като е налице съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че разрешеният материалноправен въпрос за началната дата на неплатежоспособността е релевантен за изхода на делото, тъй като законът придава значение на периода между определената в решението начална дата на неплатежоспособност и датата на постановяване на решението, в който период подробно изброените в чл.646 и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ сделки и действия, извършени от длъжника, могат да се обявят за нищожни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Твърди, че моментът на настъпване на неплатежоспособността е определен в противоречие с постановени съдебни решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК и по отменения ГПК, като сочи решение № 275 от 13.04.2006г. по т.д. № 26/2006г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 64 от 09.02.2005г. по т.д. № 466/2004г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 549 от 27.10.2008г. по т.д. № 239/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 51 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Сочи, че в тази практиката на ВКС се приема, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка следва са се прецени с оглед цялостното му финансово състояние; че се установява съобразно задълженията на търговеца спрямо всички кредитори, като показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи; че когато коефициентите за ликвидност са под 1 и финансовата автономност е под нормата, това е индиция за състояние на неплатежоспособност. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с изчислените от вещото лице коефициенти за ликвидност и финансова автономност на дружеството, които показват най-точно и обективно имущественото му състояние.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си по подадената от Национална агенция за приходите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, е приел за безспорно установено, че молителят [фирма] е изпаднал във финансово затруднение, което постепенно е довело до трайна невъзможност в обслужване на задълженията му. Приел е, че първоинстанционният съд е определил 31.12.2014г. за начална дата на неплатежоспособността, позовавайки се на изслушаната съдебно-икономическа експертиза и анализирайки цялостното финансово състояние на дружеството през изследвания период. Приел е, че коефициентите за ликвидност към тази дата са със стойности много под единица и, без съмнание, показват, че дружеството е неплатежоспособно. Посочил е, че коефициентът на задлъжнялост е отрицателна величина, отрицателен е и коефициентът за финансова автономност на длъжника, както и са под единица показателите за ефективност на приходи и разходи. Въззивният съд е приел, че дружеството безспорно е в състояние на неплатежоспособност, защото задълженията му превишават многократно активите му, като затрудненията му имат траен характер предвид коефициентите за ликвидност пред предходните години, които също са били под единица. Счел е за неоснователно становището на въззивника НАП, че за начална дата следва да се определи 31.12.2012г., към който момент дужеството е имало непогасено парично задължение към НАП, като е посочил, че такива е имало и към 31.12.2013г. и наличието им само по себе си не е достатъчно за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност. Взел е предвид, че според заключението на СИЕ към 31.12.2013г. дружеството е имало най-висока стойност на активите и през 2014г. е генерирало доходи поради разпродажба на дълготрайни активи, като през тази година е извършило и плащания на съществуващи задължения. Счел е, че извършените от дружеството плащания през 2015г. са при настъпила вече трайна зависимост от кредиторите, като е посочил, че макар в периода 2012-2015г. дружеството да е било с отрицателен собствен капитал, то през 2014г. поради извършените продажби, генериране на доходи и извършени плащания се установява опит за излизане от това състояние и реализиране на печалба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на въззивното решение относно определената начална дата на неплатежоспособност поради несъобразяването на определените от вещото лице коефициенти за ликвидност и финансова автономност на дружеството, които обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 18.07.2016г. по т.д. № 183/2016г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: