6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 04.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4713 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5198/01.09.2017г., подадена от М. Л. А. от [населено място] срещу решение №121/21.07.2017г., постановено от Варненския апелативен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№307/2017г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което А. Г. Г. и И. П. Г. са осъдени да възстановят на М. Л. А. владението върху отнетата на 20.08.2015г. от В. П. Б. по скрит начин недвижима вещ, представляваща апартамент с адм.адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 с идентификатор 10135.2560.400.1.70 на основание чл.76 ЗС, и производството по предявения от М. Л. А. иск е прекратено на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК.
В изложението към подадената от М. Л. А. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон, действаща към датата на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси, отнасящи се до принципното му задължение да обсъжда в цялост доводите на страните по делото по правнорелевантните факти, вкл. и доводите за значението и преценката на достоверността на доказателствата, както следва:
1.При противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи подробни съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни;
2.Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това;
3.Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
Въпросите са поставени във връзка със съдържащите се в касационната жалба оплаквания за начина, по който въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел част от тях за недостоверни без при това да обсъди данните за релевантните за спора факти, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. Г. Г. и И. П. Г. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Л. А. е предявила срещу А. Г. Г. и И. П. Г. иск за възстановяване владението върху недвижим имот /апартамент/, отнето според твърденията в исковата молба на 20.08.2015г. по скрит начин от В. П. Б., квалифициран от въззивния съд по чл.75 ЗС.
С обжалваното решение е прието, че искът е недопустим като предявен след изтичане на посочения в закона шестмесечен преклузивен срок.
Тъй като исковата молба е депозирана в съда на 15.02.2016г. въззивният съд е приел, че за да бъде допустим предявеният иск е необходимо владението да е било отнето най-рано на 15.08.2015г., а по делото се установява, че то е било отнето преди тази дата.
Изводът на въззивния съд, че владението е отнето преди 15.08.2015г. е основан на данните, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, като изрично е посочено, че всяка група свидетели дава принципно противоречиви показания в сравнение с тези на другата група досежно този момент, съответно месец юни и месец август на 2015г., поради което свидетелските показания следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК и в най-голяма степен на сина на М. Л. и на лицата, служители на В. Б., но така и на лицата, поддържащи близки или средно близки приятелски отношения с някоя от страните /С.С., Н.Д., Д.Ц./.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства на практиката на ВКС по приложението на чл.172 ГПК /решение №205 от 02.11.2016г. по гр.д.№1499/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
Изложени са съображения, че е констатирано противоречие между показанията на св.Д.Ц. и св.С.С. досежно основни факти, а така и противоречие между техните показания и твърденията на М. Л. А. в исковата молба, както и твърденията на М. Л. А. при сезиране на прокуратурата с подадена на 27.08.2015г. жалба. Посочено е, че според показанията на Д.Ц., М. А. се нанесла да живее в жилището през м.юли, 2015г., а съгласно тези на С.С. – през месец март-април 2015г. и е живяла там и през месеците май и юни, докато според посоченото от М. А. в подадената от нея на 27.08.2015г. жалба до ВРП, тя смятала да се нанесе да живее в жилището през месец август 2015г. Посочено е също така, че според показанията на Д.Ц. в жилището от м.юли живеел и съпругът на М. А., който излизал рано, а съгласно показанията на С.С. и И.А. М. А. е разделена със съпруга си и от около 10 години не живеят заедно. Взето е предвид, че според показанията на Д.Ц. М. А. заминала за 10-15 дни през втората половина на м.август, 2015г. в [населено място] и смяната на патрона се случила докато я няма в града, докато С.С. не сочи за подобно пътуване, а в подадената до ВРП жалба М. А. е посочила, че няколко дни преди подаването на жалбата В. Б. я поканил в офиса си и ? казал, че е сменил патрона на входната врата /на посочената в исковата молба дата 20.08.2015г./, при което тя тогава нямала време да провери дали това е истина, тъй като трябвало да пътува до [населено място] през същия ден и едва при завръщането си от София на 23.08.2015г. установила, че ключът е сменен. Посочено е, че И. А., син на М. А., е заявил пред съда, че е присъствал при този разговор, който се състоял в края на м.август, 2015г. и веднага след разговора отишъл до жилището и установил, че действително патронът е сменен, а според С.С. М. А. споделила с нея за смяната на патрона на 22.08.2015г., когато празнували заедно в [населено място] рождения ден на внучката й.
Според въззивния съд показанията на св.П.Ч., А.Й. и Н.И. са относително вътрешно непротиворечиви с изключение на соченото от А.Й., че тя организирала смяната на ключа при ключар, въпреки, че не е ходила след това с него, и казаното от Н.И., който заявил, че не е ключар, но той е сменил патрона на бравата. Посочено е, че показанията на тези свидетели са непротиворечиви относно смяната на ключа като момент, предшестващ месец август, 2015г. Въз основа на показанията на Н.Д., работеща като брокер в агенция за недвижими имоти, с която В. Б. се свързал за организиране на продажбата на процесния апартамент, и представения по делото писмен договор от 14.08.2015г., съдът е приел, че към средата на м.август Б. вече е имал ключ от апартамента, за да осигури оглед на посредническата агенция, а преди това в апартамента вече са влизали негови служители, за да го почистват. С оглед на това е прието, че не би могло да се приеме, че владението е било отнето след 15.08.2015г., доколкото по делото липсват доказателства, които да сочат на противното с изключение на показанията на И. А. – син на М. А. и С.С. – близка приятелка на М. А..
Прието е, че от преценката на гласните доказателства в съвкупност следва, че отнемането на владението чрез смяната на ключа на входната врата на апартамента, в който М. А. не е живеела, но е бил в нейно владение, е било извършено от В. Б. преди 15.08.2015г., но предвид вътрешните отношения между него и М. А. по повод сключения между тях договор за заем и прехвърляне на собствеността върху жилището през м.10, 2014г. М. А. не е предприела постъпки по повод смяната на ключа до момента, в който не е узнала, че В. Б. е предприел действия по продажба на жилището, което се е осъществило в средата на месец август, 2015г.
Така извършеният от въззивния съд анализ на свидетелските показания и изложените съображения досежно фактите, които се установяват от тези доказателства, съответстват на практиката на ВКС, според която не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му /решение №34 от 22.02.2016г. по гр.д.№4657/2015г. на Първо ГО на ВКС/; гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото /решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС/, при което се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните с гласни доказателства факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологичните особености – зрение, слух, възраст, заболявания, паметови и интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината, като във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими /решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Съобразено е и установеното от практиката изискване при преценка на свидетелските показания съдът на първо място да обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства /решение №250 от 21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС/, както и изискването изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено, с оглед условията, при които са възприели тези факти, както и с оглед на обстоятелството дали всички, респ. част от свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, тъй като обстоятелството, че единият свидетел твърди нещо различно от това, което казва другият свидетел само по себе си не боже да обуслови извода, че казаното от последния не отговаря на истината /решение №297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС/
Преценката е извършена с при съблюдаване на основното задължение на съда когато двама свидетели дадат противоречиви показания да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство /решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на Второ ТО на ВКС/.
Съдържащите се в изложението към касационната жалба съображения се основават на становището на касатора за начина, по който съдът е следвало да извърши преценката на доказателствата, както и за изводите, които е следвало да направи, което по естеството си представлява касационно оплакване за необоснованост на обжалваното решение и доколкото дейността на въззивния съд по обсъждане на доказателствата съответства на установените в практиката правила, не би могло да обоснове наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №121/21.07.2017г., постановено от Варненския апелативен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№307/2017г. по подадената от М. Л. А. касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: