О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София,05.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 250 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №4244,постановено на 09.12.2009г. по гр.д. №174/2009г. Варненският окръжен съд е оставил в сила определение №16047/19.11.2008г.,постановено по гр.д. №7798/2007г. на Варненски районен съд,ХХІ състав,с което е изменено решение №2989/31.10.2008г. в частта за разноските.
Определението е обжалвано от Ж. Т. А. и И. А. П.,които поддържат,че същото е неправилно поради неправилно приложение на относима правна норма. Поддържат,че действително осъществилите се факти,касаещи присъждането на разноски не са установени по делото. Навеждат довод,че присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение е необосновано високо,както и че не се установява надлежно представителство на въззиваемата К. М. пред втората инстанция,поради което на същата не се дължи присъждане на разноски. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища в страната и е допуснал при това съществено нарушение на съдопроизводствените правила,с което засяга техните имуществени права. Процесуалноправният въпрос,който според жалбоподателите обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване обаче в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в самата частна жалба не е формулиран.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците В. М. К. и К. Е. М. изразяват становище,че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. В случая в представеното по делото изложение не е посочено по кой именно процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища в страната. Изложени са само съображения за неправилност на обжалваното определение,основани на конкретни факти и обстоятелства,свързани с разрешения от съда спор за размера на сумата,която следва да бъде присъдена по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,които обаче не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №4244,постановено на 09.12.2009г. по гр.д. №174/2009г. по описа на Варненският окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: