О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 05.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 247/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на А. И. Я. и Д. И. Я., [населено място], срещу определение № 44 от 01.02.2012г. по гр.д. №1233/2011г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение №275 от 01.08.2011г. по гр.д.№448/2010г. на Окръжен съд – Благоевград и на ответника по касация са присъдени разноски в размер на 2000 лева. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, тъй като данъчната оценка е издадена към момента на завеждане на иска и следва да бъде актуализирана. Твърдят, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и искат то да бъде намалено.
Ответникът по частната жалба ТПК”П.”, [населено място], я оспорва.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под минимално определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Предявеният иск е за установяване правото на собственост и е с цена под 5000 лева, определена съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ – ? от данъчната оценка на имота.
Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Това условие за касационно обжалване в случая не е изпълнено. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.В случая тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ въз основа на данъчната оценка на имота – ? от нея. Неоснователни са доводите в частната жалба за актуализиране на данъчната оценка. Цената на иска е определена към момента на завеждане на исковата молба и този въпрос не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Освен това ищецът сам е посочил цена на иска – 321,25 лева като е приложил и данъчна оценка за целия имот – 1566 лева, от който предмет на спора са 275 кв.м. Въпросът за цената на иска не е повдиган в срока по чл.56,ал.1 ГПК /отм./. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника по касация над размер от 600 лева. Заплатеното от страната адвокатското възнаграждение от 2000 лева е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Защитата касае само депозиране на отговор по допустимост на касационното обжалване по чл.287,ал.1 ГПК.Като се вземе предвид това, както и останалите критерии, визирани в цитираната разпоредба и като се съобразят чл.7,ал.2 и чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 44 от 01.02.2012г. по гр.д. №1233/2011г. на ВКС, състав на Іг.о. в частта, с която А. И. Я. и Д. И. Я. –двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на ТПК”П.”,гр. Г. Д., разноски за производството над 600 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалат част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: