О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 07.05.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2763/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. Р. от гр. Пловдив срещу определение № 384 от 17.09.2018 г. по в. т. д. № 266/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на същата за изменение на постановеното по делото решение № 196 от 02.07.2018 г. в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сумата 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Частната жалбоподателка счита въззивното определение за неправилно. Твърди, че съдът неоснователно е преценил заплатеното от нея адвокатско възнаграждение 8 000 лв. като прекомерно, без да отчете голямата фактическа и правна сложност на делото, както и че не е съобразил обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е дължимо за разглеждането на делото и в първата инстанция.
Ответницата по частната жалба – Т. Г. З. от гр. Пловдив – изразява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 10.10.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
С атакуваното определение Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение молбата на ответницата Г. В. Р. за присъждане на разноски в размер на цялото платено от нея адвокатско възнаграждение 8 000 лв. Приел е, че посоченото в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение 8 000 лв. е уговорено за производството пред първата и пред въззивната инстанция. Поради това, че не може да присъжда разноски за предходната инстанция, въззивният съд е приел, че на ответницата по иска следва да се присъди само адвокатско възнаграждение за въззивното производство, т. е. сумата 4 000 лв., представляваща половината от заплатената общо за двете инстанции сума 8 000 лв. С оглед изложените във въззивното решение мотиви, като неоснователно е преценил твърдението в молбата по чл. 248 ГПК, че дължимото за въззивната инстанция възнаграждение е намалено поради прекомерност.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
В пълно противоречие с мотивите както на въззивното решение, така и на атакуваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, е становището на частната жалбоподателка, че въззивният съд е намалил заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция поради прекомерност. Решаващият състав й е присъдил сумата 4 000 лв. не защото е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение от 8 000 лв. като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, а защото е съобразил, че сумата 8 000 лв. е адвокатското възнаграждение за двете инстанции (т. е. и за първата инстанция). Доколкото въззивният съд не разполага с правомощия да присъжда разноски за първата инстанция, Пловдивски апелативен съд правилно е приел, че следва да присъди на ответницата само разноските за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство, а именно – половината от заплатеното за двете инстанции общо адвокатско възнаграждение 8 000 лв., т. е. сумата 4 000 лв., като изрично е посочил, че същата не е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и не подлежи на намаляване.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 17.09.2018 г. по в. т. д. № 266/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: