О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1841 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. Л. ч. пълномощник адв. Р срещу решение № 38 от 14.07.09г.по в.гр.дело № 86/09г.на Бургаския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 325 от 30.01.09г.по гр.дело № 490/07г.на Бургаския окръжен съд. С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против против „С”ООД-гр. Бургас за заплащане на сумата 15 000 лв като частичен иск от обща сума 100 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили от излъчено телевизионно предаване на 13 и 14 април 2006г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона. Прилага копия от решения на състави на ВКС по нохд № 558/94г. и по нохд № 622/71г.
В писмен отговор ответникът по жалбата „С”О. ч. процесуалния си представител адв. Д моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, след анализ на доказателствения материал по делото,въззивният съд е приел,че липсата на доказано противоправно поведение на служителя на ответното дружество по време на процесното телевизионно предаване изключва отговорността за непозволено увреждане на ответника като възложител на работата по изготвяне и излъчване на предаването.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос./ ТР № 1/2009г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС/Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. В случая доколкото в изложението към касационната жалба е поставен въпрос за квалификацията на понятията”обида „ и „клевета” в гражданското право,той не е обусловил изхода на делото,тъй като искът е отхвърлен като недоказан. Преценката на доказателствата,в т.ч. и на свидетелските показания може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. В изложението не са изложени конкретни аргументи как възприетото от въззивния съд разрешение на спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото при наличието на трайно установена практика по въпросите за непозволеното увреждане.
Оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 38 от 14.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 86/09г.на Бургаския апелативен съд по жалба на М. М. Л..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.