О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
София, 12.06.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 495 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н. А. като пълномощник на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л. срещу въззивно решение № 620, постановено на 08.05.2018 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение от 02.07.2018 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на касаторите правото на собственост в полза на ищците общо върху 5/6 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място]: поземлен имот № **, за който е отреден УПИ * в кв.* по плана на населеното място, с площ от * кв. м., като ответникът И. Й. Л. е осъден да предаде владението върху описаните идеални части от процесния имот. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № *, н. д. № */* г., с който П. и Е. С. са признати за собственици на процесния недвижим имот, до размер на 5/6 ид. ч. Със същото решение, на основание чл.33, ал.2 ЗС, е допуснато изкупуване по предявените кумулативно съединени искове, като ищците са обявени за купувачи при описани дялове по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */* г., при условие, че заплатят на ответника И. Л. 1/6 от сумата 4 500 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Решението за поправка на явна фактическа грешка е атакувано и със самостоятелна касационна жалба от И. Й. Л.. В изложението към подадената касационна жалба на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л. се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС: „допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове заключението си само въз основа на обсъждане на част от доказателствата, както и да не зачете легитимиращото действие на издадения констативен нотариален акт, без да извърши преценка дали събраните доказателства опровергават констатацията на нотариуса“. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълкувателно дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 194/02.07.2012 г. по гр. д. № 92/2012 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 174/02.12.2015 г. по гр. д. № 1744/2015 г. на първо г. о. Поддържа се и недопустимост на обжалваното въззивно решение, в частта по исковете за изкупуване.
В касационната жалба на И. Й. Л. срещу постановеното решение от 02.07.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка, се поддържа основанието по чл.280, ал.2 ГПК – недопустимост, евентуално се сочи, че същото е неправилно. В изложението е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „възможно ли е по реда на поправката на явна фактическа грешка да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съда“.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационни жалби изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд установителни искове за собственост срещу първите двама ответници и за ревандикация срещу ответника Л. са съответно за установяване правото на собственост и за предаване на владението в полза на ищците върху общо 5/6 ид. ч. от процесния имот, като на собственици на основание наследствено правоприемство от П. Я. С., починал през 1971 г. и възстановяване на собствеността с акт на органа по земеделска реституция /решение на поземлена комисия – [населено място] от 02.08.1999 г./. Ответникът П. С. /внук на общия наследодател/ и съпругата му Е. С. са се снабдили с констативен нотариален акт № 2/09.01.2014 г., с който правото им на собственост е било признато върху целия имот и го прехвърлили с договор за покупко-продажба в полза на ответника И. Л.. Същият упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в полза на ответниците С., в частта за притежаваните от ищците общо 5/6 идеални части. Предявени са и искове за изкупуване на 1/6 ид. ч. от процесния имот, при условията на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */* г.
Ответниците П. и Е. С. са въвели правоизключващо възражение за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, като са посочили, че след смъртта на общия наследодател неговият син Я. С. /баща на П. С./ е започнал да упражнява самостоятелна фактическа власт върху целия имот, като владението му е било предадено със съгласието на неговите сестри /Е. В. и Къна С. – преки наследодатели на ищците, починали съответно през 2001 г. и 2006 г./.
Във въззивното решение е прието, че ищците не са изгубили правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесния имот. Същите не са били придобити от ответниците С., които не са доказали въведеното от тях придобивно основание. Направено е заключение, че не са ангажирани доказателства за демонстриране на намерение за своене по отношение на останалите наследници, с оглед на което не е осъществен и фактическият състав на придобивната давност. Опровергани са констатациите в нотариалния акт за удостоверяване на изключителното право на собственост в полза на ответниците. Този извод е обоснован както с посочването в акта на наследственото правоприемство като основание за придобиване на правото на собственост, така и с отразяването на същото основание при декларирането на имота през 2014 г. Прието е, че събраните гласни доказателства за наличието на уговорка между преките наследодатели на страните за упражняване на фактическа власт върху имота от Яко С., не могат да обусловят различен извод. По отношение на исковете за изкупуване са изложени съображения, че същите са допустими, тъй като са предявени в двумесечен срок от узнаването за сключената продажба /през месец май 2016 г./, когато ищците са се снабдили със справка от Агенцията по вписванията. При определяне на продажната цена на която следва да бъде изкупен имотът, е посочено, че предвид отмяната на констативния нотариален акт до размер на притежаваните от ищците 5/6 ид. ч., цената следва да бъде определена в размер на 1/6 ид. ч.
Настоящият състав на ВКС, намира че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос в жалбата на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л., който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Съобразно правомощията на касационната инстанция, установени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос трябва да бъде формулиран по следния начин: следва ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл.587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с цитираната в изложението съдебна практика обуславя допускането на касационно обжалване на горното основание.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 620, постановено на 08.05.2018 г. по в. гр. д. № 386/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение от 02.07.2018 г., по жалбата на П. Я. С., Е. Й. С. и И. Й. Л..
Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представят вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: