О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 13.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2556/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 51684 от 25.04.2014г. на Г. И. Х., [населено място], приподписана от адвокат Й. Г., срещу въззивно решение от 20.03.2014г. по гр. дело №14066/2013г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за недопустимост на обжалваното решение. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като е отказал да спре производството по делото по чл.182,ал.1,б.”в” и ал.2 ГПК /отм./, въпреки категоричните данни, че синът на касатора е завел дело поставянето му под ограничено запрещение /попечителство/. Твърди се противоречие с ТР№1/04.01.2001г. и ТР№1/17.07.2001г., ОСГК, ВКС, както и наличие на противоречива съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.182,ал.1,б ”в” ГПК /отм./, респ.чл.229,ал.3 ГПК.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. След подаване на касационната жалба, видно от приложено удостоверение за наследници, касаторът Г. И. Х. е починал на 11.04.2015г. и е оставил наследници по закон И. Г. Х., И. Г. Х., Г. Г. Х..
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 13.08.2012г. по гр.д.№14552/2007г. на Софийския районен съд, както и решение от 23.04.2013г. по същото дело, постановено в производство по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ С първоинстанционното решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, е изнесен на публична продан апартамент №11 , находящ се в София, ул.”В. А., №19, вх.А, ЖСК”Девети май” и Г. И. Х. е осъден да заплати на К. А. Х., Л. Ц. Х., Е. С. Х. и Д. И. Х. 13 542,25лева – обезщетение за едноличното ползване на съсобствения апартамент за период 25.06.2007г. – 01.01.2012г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение от 04.07.2008г. по гр.д.№14552/2007г. е допусната съдебна делба на процесния апартамент между страните по делото при посочените квоти. Процесният делбен имот е неподеляем. Приложение намира чл.288,ал.1 ГПК /отм./, съгласно който щом някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Основателна е претенцията по сметки, предявена от останалите съделители срещу Г. И. Х. за заплащане обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот за исковия период. По оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения е прието, че по делото липсват категорични данни, че синът на съделителя Г. И. Х. е завел дело за поставянето му под запрещение. Не са налице предпоставките за назначаване на служебен защитник на този съделител в процеса, както и за спиране на производството по реда на чл.182,ал.1,б.”в” ГПК /отм./ до приключване заведено дело за попечителство.
Съобразно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. Поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в тези две хипотези. Посочените от касатора определение №70/2011г. по ч.т.д.№4/2011г. на ВКС, І т.о. и №414/2012г. по ч.гр.д.№423/2012г. ВКС, ІІ г.о. не дават противоречиво решение на повдигнатите въпроси. Решенията на ВС, които не представляват задължителна съдебна практика, касаторът не е приложил, а следва да направи това, съгласно приетото в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС. Освен това е налице установена практика на ВКС, задължителна за въззивния съд, по приложение разпоредбата на чл.182,ал.1, б.”в” ГПК/отм./,респ. чл.229,ал.1,т.3 ГПК, съобразно която предпоставка за спирането на производството е настъпването на факт, предвиден от закона, а именно да е необходимо учредяването на настойничество или попечителство на някоя от страните, поради настъпила недееспособност. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът служебно следи за нея.С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, изслушана е съдебно-медицинска експертиза за невъзможността на лицето да извършва съответните съдопроизводствени действия, производството трябва да бъде спряно. За да бъде спряно делото за учредяване на настойничество или попечитерство, съдът трябва в хода на производството да е установил нужда от учредяването му с оглед представените писмени доказателства за психичното състояние на страната. В този смисъл са определение №747/2014г. по ч.гр.д.№4677/2014г., ІІІ г.о., определение №414/2012г. по ч.гр.д.№423/2012г., ВКС, ІІ г.о. Не е налице противоречие с ТР№1/17.07.2001г. и ТР№1/04.01.2001г., ОСГК, ВКС. С последните не се дава решение на поставения въпрос. Освен това в тази част от изложението към касационната жалба, се сочат процесуални нарушения на въззивния съд, които по своята същност не са формулирани ясни и конкретни правни въпроси по смисъла на ТР№1/2009г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, а касационни оплаквания.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2014г. по гр. дело №14066/2013г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: