О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 14.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2220/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място] и Венко П. Великов, против решение №96 от 8.04.2015г., постановено по в.т.д. №61/2015г. по описа на Варненски апелативен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил своевременно направеното от касаторите възражение за нищожност на съдебната спогодба по чл.26 ал.1 ЗЗД, поради нарушение на императивната норма на чл.125 ал.3 ТЗ. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния състав относно допустимостта да бъде извършено прихващане на вземане на напусналия съдружник по чл.125 ал. ТЗ с получени от него суми с разходни касови ордери, представляващи неразпределена печалба на дружеството. В касационната жалба се сочи, че нищожността на споразумението, одобрено в производството по т.д.№178/2009г. по описа на Силистренски ОС, обуславя основателността на предявения иск по чл.125 ал.3 ТЗ във вр. с чл.99 ал.1 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде уважен изцяло иска на Стил Дизайн 08” О. против [фирма] – [населено място] с присъждане на разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поставят следния процесуалноправен въпрос, за който твърдят, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване: „Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?”. Сочи се, че поставеният въпрос е решен в противоречие с т.19 от ТР№1/4.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ВКС, с решение №212 от 1.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о, с решение №127 от 5.04.2011г. по гр.д.№1321/2009г. на ВКС, ІV г.о., с решение №392 от 10.01.2012г. по гр.д.№891/2010г. на ВКС, І г.о. и с решение №68 от 24.04.2013г. по т.д.№78/2010г. на ВКС, ІІ т.о. Касаторите поставят и следния материалноправен въпрос, за който твърдят наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК: „Годен предмет на разпореждане ли е неразпределената печалба на търговско дружество, респективно – валидно ли е прихващането, извършено срещу суми от неразпределена печалба на търговското дружество?”. Касаторите твърдят, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представят копия от решение №104 от 22.05.2008г. по гр.д.№163/2008г. на ВТАС, решение №179 от 27.06.2012г. по в.т.д.№82/2012г. на Варненски АС, решение №147 от 31.10.2011г. по т.д.№160/2011г. на Шуменски ОС и решение №3 от 6.01.2012г. по гр.д.№972/2010г. на РС-Провадия.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос не е значим за спора по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въобще не е разглеждан във въззивното решение, както и че същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че материалноправният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, както и че представените съдебни решения за наличието на противоречива практика, не са относими за спора. Същевременно в отговора се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, поради липсата на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е обезсилил решение №138/25.11.2014г., постановено по т.д.№220/2012г. по описа на Силистренски ОС и е прекратил производството по въззивното дело №61/2015г. на Варненски АС. В мотивите на въззивното решение е посочено, че предмет на спора между ищеца [фирма] и ответника [фирма] е претенцията на ищеца за заплащане на сумата 330 000 лв. – придобито от ищеца вземане по силата на договор за цесия, сключен между него и третото лице-помагач Венко Великов, представляващо вземане на цедента за равностойността на дружествения му дял в ответното дружество, определено съобразно разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ след прекратяване на членственото му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 3.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел за установено, че членственото правоотношение на цедента Венко Великов във [фирма] е прекратено на 26.06.2009г. по реда на чл.517 ал.3 ГПК, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 27.08.2009г. По предявен от Венко Великов иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ против [фирма] е било образувано т.д.№178/2009г. по описа на Силистренски ОС, по което дело страните са сключили съдебна спогодба, одобрена от Силистренски ОС с влязло в сила определение, постановено на 4.11.2009г. Въззивният състав е посочил, че по силата на спогодбата ответното дружество [фирма] е признало правото на Венко Великов, в качеството му на бивш съдружник, на дял от имуществото в размер на 200 000 лв., а Венко Великов се е съгласил посочената сума като част от сумата 330 000 лв., представляваща равностойността на притежаваните от него 333 дяла от капитала на дружеството, да бъде прихваната срещу получавани от него суми с разходни касови ордери, представляващи неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието му в него. В спогодбата и двете страни са декларирали, че с това споразумение уреждат окончателно отношенията си по повод прекратяване участието в дружеството на съдружника Венко Великов и че след подписването му няма да имат претенции една към друга по същия повод.
Въззивният състав е изложил мотиви за валидност на съдебната спогодба във връзка с релевираните възражения в допълнителната искова молба за нищожност на спогодбата: 1. на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, 2. на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие и 3. на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет и липса на основание. Съдът е обосновал извода, че не е налице липса на основание на спогодбата като предпоставка за нейната нищожност, тъй като вземането на Венко Великов, дължимо при прекратяване на членственото правоотношение, е прихванато с признато от него задължение за получени суми в размер на 200 000 лв. Обосновавайки валидността на спогодбата, въззивният съд е приел за основателен отводът на [фирма] за наличие на пресъдено нещо, което обуславя недопустимостта на производството, образувано по иска на цесионера.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Първият процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – „Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?” е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Възражението на [фирма] за нищожност на спогодбата по чл.26 ал.1 ЗЗД, поради нарушение на императивната разпоредба на чл.125 ал.3 ТЗ, е въведено пред първата инстанция с писменото становище на ищеца/л.142/. Това възражение е поддържано от пълномощника на ищеца в откритото съдебно заседание на Силистренски ОС на 19.06.2013г. като е поискано същото да бъде включено в доклада по чл.146 ал.1 ГПК. С протоколно определение съдът е уважил посоченото искането /л.147/ като е внесъл корекция в определението си от 29.04.2013г. При това положение настоящият състав намира, че възражението на ищеца за нищожност на спогодбата, поради противоречието й със закона, е направено своевременно и е било включено от първоинстанционния съд в предмета на спора. Отделно следва да се отбележи, че същото възражение е направено своевременно от Венко Великов /л.143/ още преди конституирането му като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Произнасянето по нищожността на съдебната спогодба по всички релевирани страните основания е относимо за правилното разрешаване на спора за съществуване на вземането, поради което въпросът за задължението на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по възражението за нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречие на спогодбата с чл.125 ал.3 ТЗ, е от значение за крайния изход на делото. Като не се е произнесъл по възражението, въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото. Задължителните указания в цитираните постановления са актуални и при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс и тяхното неизпълнение от въззивния съд предпоставя допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В същия смисъл са и цитираната от касаторите решения на ВКС: решение №212 от 1.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о, решение №392 от 10.01.2012г. по гр.д.№891/2010г. на ВКС, І г.о. и решение №68 от 24.04.2013г. по т.д.№78/2010г. на ВКС, ІІ т.о.
Вторият материалноправен въпрос, поставен от касаторите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „Годен предмет на разпореждане ли е неразпределената печалба на търговско дружество, респективно – валидно ли е прихващането, извършено срещу суми от неразпределена печалба на търговското дружество?” не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващия извод на съда. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е приел, че в спогодбата се съдържа признание на Венко Великов за получени от него суми в размер на 200 000 лв. с разходни касови ордери и именно във връзка с това признание, въззивният състав е приел като основание за спогодбата наличието на две насрещни задължения, които могат да бъдат прихванати. Въззивният съд е акцентирал върху доказателствената стойност на признанието на Великов за получените суми и не е обвързал наличието на насрещната престация с факта, че сумите са получени от неразпределена печалба на дружеството за предходен период. Следва да се има предвид, че въпросът по чл.280 ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, а не за правилността на обжалваното решението, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка твърдението на касаторите, че по делото липсват факти за наличието на насрещно вземане, е оплакване относно обосноваността на решението, което излиза извън предмета на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №96 от 8.04.2015г., постановено по в.т.д. №61/2015г. по описа на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите [фирма] ЕИК[ЕИК] – [населено място], съд.адрес: адв.М. Сутев от [населено място], бул.”8-ми Приморски полк”128 ет.1 ст.118 и Венко П. Великов ЕГН [ЕГН] съд адрес: адв. Р. Ж. от [населено място], ул.”20 април” №10, в едноседмичен срок от уведомяването им да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 600 лв. /шест хиляди и шестстотин лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ