4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 17.03.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4376 / 2016г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 10.06.2016г. по гр.д.№250/2016г. на ОС Плевен , с което е уважен предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят С. Н. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между Р. Г. и С. Н. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 188/ 2005 г. на нотариус с рег.№ 083 на Нотариалната Камара по силата на който Р. Г. прехвърля на С. Н. собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 350 кв.м., находящ се в [населено място], заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, срещу задължението на последвана да поеме лично и чрез майка си гледането и издръжката на прехвърлителя , като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, при запазено пожизнено право на ползване на имота от прехвърлителката. Със същото съдебно решение Р. Г. е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да заплати в полза на С. Н. сумата от 1 713,20 лв., представляваща заплатени консумативни разходи за ел.енергия, ВиК услуги и телефон за периода м.декември 2005 г. до м.март. 2015 г., в т.ч. 808,40 лв. за ел.енергия, 210,71 лв. за ВиК услуги и 694,09 лв. за телефон, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в законна сила на решението за разваляне ва договора за издръжка и гледане, до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният от С. Н. насрещен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за следните суми: за сумата от 315,66лв., представляваща платени данъци и такси за имота; за сумата от 398лв., представляваща платени данъци и такси по прехвърляне собствеността върху имота; за сумата от 1109лв., представляваща стойност на осигурени хранителни продукти на прехвърлителката през периода от м.декември 2005г. до 23.10.2010г. и от м.декември 2010г. до м.август 2011г. и осигурена домашно приготвена храна за периода от 23.10.2010г. до 30.11.2010г.; за сумата от 200лв., представляваща стойността на услуга по транспортиране на въглища и дърва до дома на ищцата през периода 2006г. – 2011г.; за сумата от 150лв., представляваща разходи за превозване на газова бутилка до дома на прехвърлителката; за сумата от 256,30лв., представляваща стойността на вложен труд по извършвани пролетни работи в дворното място на процесния имот през периода 2006-2011г., включващи: подготовка на лехи на 12 кв.м. и засаждане на домати и краставици; подготовка на лехи на 8 кв.м. и засаждане на пипер и люти чушлета; рязане и ръсене на асми, разположени на 20 кв.м.; за сумата от 85,47лв., представляващи стойността на вложен труд по извършени есенни работи в дворното място на процесния имот през периода 2006-2011г., включващи: прекопаване на част от двора (с площ 20 кв.м.) с права лопата след прибиране на продукцията; бране на гроздето от асмите, които са разположени на 20 кв.м. и за сумата от 100лв., представляваща стойност на труд, полаган при изграждане на циментова пътека в процесния имот, разположена на 8 кв.м. В частта , с която е уважен иск по чл.55 ЗЗД за сумата 1 713,20 лв и са отхвърлени насрещните искове решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Установено е по делото, в случая ищцата Р. Г. живее сама в процесния имот, ответницата С. Н. не я посещава, а нейната майка я е посещавала много рядко, като през последните пет години въобще не е идвала. Установено е също така ,че прехвърлителката дори след прекаран инсулт преди 4-5 години е продължила да се грижи сама за себе си и с помощта на свои съседи.
Прието е, че прехвърлителката дори и да е отказала контакти с майката на жалбоподателката- ответницата по иска, този отказ не освобождава длъжника по алеаторния договор от задължението му, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата в натура или в пари. Прието е, че задължението на длъжника по алеаторния договор е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на договора и спорадичните посещения на майката на ответницата и проявеното съдействие от нейна страна за решаването на някои битови проблеми на ищцата, както и помощта й в обработката на двора, с цел обаче получаването и на лични облаги от тази дейност, в годините преди 2011 г. не означава, че за прехвърлителя са осъществявани постоянни и непосредствени грижи. Прието е също така, че след края на 2011 г. до завеждането на делото – 11.02.2015 г. е налице неизпълнение на задълженията по договора за период повече от три години, което не може да бъде преценено като незначително за кредиторския интерес по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: при липса на съдействие от страна на прехвърлителя на имот по договор за издръжка и гледане следва ли да се приеме, че длъжникът е изправна страна и като такава не е длъжен да трансформира задължението си за издръжка в парично такова. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР №96/1966г. ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд , състав на ІV г.о. намира, че на поставения от жалбоподателката въпрос съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 05.07.2011 г. гр.д.№ 612/2010 год, ІІІ, г.о. на ВКС и решение от 25.02.2015г, по. гр.дело № 1205 по описа на 2014, ІV г.о. на ВКС се приема, че поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо. Приема си, че страните по договорно правоотношение са свободни да уговорят насрещни права и задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. На поставения въпрос е даден отговор и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 363/26.05.2010, ВКС, ІІІ г.а. по гр.д. № 756/ 2009 и решение № 82/05.04.2011, ВКС, ІV г.о. по.гр.д. № 1313/2009, съгласно които прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава, като това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Посочва се, че съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Прието е, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействиеи ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. В практиката се приема също така, че за да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам), а кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение . При съобразяване с трайната практика въззивният съд е приел, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора, който в случая не е е бил изпълняван съобразно договореното.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2016г. по гр.д.№250/2016г. на ОС Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: