О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 17.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4707/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Т. като пълномощник на Т. И. В., срещу решение № 138 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 248/2016 г. на Шуменския окръжен съд. Жалбоподателят счита въззивното решение за незаконосъобразно поради това, че съдът не е взел предвид изрично заявеното от него желание да не се допуска съдебна делба на процесния недвижим имот, а същият да бъде прехвърлен на общото на страните дете. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса длъжен ли е съдът, сезиран с иск за делба, да вземе предвид изричното желания на една от страните по делото делбеният имот да бъде прехвърлен на общото на страните дете и да спре производството по делото.
Ответната страна М. Г. Г. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 240 от 25.03.2016 г. по гр.д. № 3110/2015 г. на Шуменския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите М. Г. Г. и Т. И. В. на недвижим имот, представляващ апартамент № 38 с идентификатор 83510.671.212.3.38 по кадастралната карта на [населено място], находящ се на ІV етаж, вх.3 в ЕЖБ-229-ДСУ, с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 77.48 кв.м, ведно с принадлежащите към него изба № 9 с плащ 5.74 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, при равни права-по ? ид. част за всеки от двамата съделители.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният имот е придобит от тях в режим на съсобственост при равни права по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 151, т.ІV, дело № 756/2001 г. Искът за делба е предявен от съсобственика М. Г., а с отговора на исковата молба жалбоподателят, след като е заявил, че изложената фактическа обстановка отговаря на действителността, е посочил, че също желае да се извърши делба на имота. Между страните не е имало спор относно принадлежността правото на собственост, нито относно квотите им в съсобствеността, поради което първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба, съобразявайки представения по делото нотариален акт.
Постановеното първоинстанционно решение е обжалвано от касатора с въззивна жалба, в която е заявил, че не желае да се допуска делба на имота, а същият да бъде прехвърлен на общото на страните дете. При липса на други доводи за незакосъобразност на първоинстанционното решение, въззивният съд, след като служебно е констатирал, че то е валидно и допустимо, е приел, че нежеланието на жалбоподателя да се извърши делба на съсобствения имот е неотносимо към правилността на решението и е потвърдил същото.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатия от касатора правен въпрос, тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно чл. 34, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на съсобствената вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. При наличието на съсобственост желанието на някой от съсобствениците вещта да остане неподелена или съсобствеността да бъде прекратена не чрез делба, а по друг способ / напр. чрез прехвърлянето й от съсобствениците на трето лице/, е ирелавантно за допускане на съдебната делба. Това разрешение е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че решението по допускане на съдебната делба не е пречка съсобствениците да постигнат съгласие и да извършат разпоредителна сделка с делбения имот.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 248/2016 г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: