1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр.София, 21.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2113/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Д. Т. К. срещу определение на Софийски градски съд от 01.11.2018 г. по гр.д.№ 4574/ 2017 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 8798 от 29.12.2017 г. в частта за разноските, като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на ответниците по делото Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към Национална федерация на енергетиците – К. и на Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към „Атомна енергетика” при КТ „Подкрепа” по 400 лв разноски за производството пред въззивната инстанция.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400 лв са в завишен размер. Поради това, а и поради социални съображения, моли определението да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към Национална федерация на енергетиците – К. и Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към „Атомна енергетика” при КТ „Подкрепа” я оспорват с доводи, че не са посочени основания за достъп до касационен контрол върху обжалваното определение. Първата от тези страни излага при условията на евентуалност съображения, че определението е правилно, тъй като присъдените с него разноски са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1).
Третите лица – помагачи на ответниците Ц. К. П., В. И. С. и Ц. П. С. не вземат становище по частната жалба.
Третото лице – помагач на ответниците В. С. П. оспорва частната жалба както поради липса на основания за допускане на касационното обжалване, така и поради правилността на обжалваното определение.
Съдът не обсъжда нито приложеното от жалбоподателката изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, нито доводите на ответниците за отсъствие за предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Постановените от въззивните съдилища определения по чл.248 ГПК (каквото е обжалваното в настоящето производство определение) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 ГПК. Това е разрешението, дадено в т.24 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. При условията на чл.274 ал.3 ГПК подлежат на обжалване само въззивните определения, с които се потвърждават обжалваеми първоинстанционни определения. Обжалваното в настоящето производство определение не е въззивно и жалбата срещу него подлежи на разглеждане без оглед наличие на предпоставките по чл.274 ал.3 вр. чл.280 ГПК.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Основното производство е образувано по искова молба на Д. Т. К. срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към Национална федерация на енергетиците – К. и Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към „Атомна енергетика” при КТ „Подкрепа”, предявени са искове за обявяване на нищожност на клаузи от Колективен трудов договор в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” от 2013 г. (т.40) и от Колективен трудов договор в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” от 2015 г. (т.39). Първоинстанционният съд отхвърлил исковете, но присъдил направените от ответниците – синдикални организации разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Ищцата обжалвала първоинстанционното решение по съществото на спора, а ответниците – синдикални организации подали частни жалби срещу определението по чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд отказал да измени решението си и да им присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. По жалбите се е произнесъл Софийски градски съд, който с решение № 8798 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 4574/ 2017 г. потвърдил и двата акта на първата инстанция. Със същото решение въззивният съд осъдил Д. Т. К. да заплати на Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към Национална федерация на енергетиците – К. и Фирмена синдикална организация при Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” към „Атомна енергетика” при КТ „Подкрепа” по 200 лв разноски за адвокатско възнаграждение, също с приложение на чл.78 ал.5 ГПК. По молби на ответниците – синдикални организации по реда на чл.248 ГПК е постановено обжалваното в настоящето производство определение от 01.11.2018 г., с което ищцата е осъдена да заплати още по 200 лв разноски по въззивното производство. Съдът приел, че основания за намаляване на платеното от ответниците – синдикални организации адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в чл.7 ал.1 т.1 Наредба № 1 размер има, но тъй като те са се защитавали по два обективно съединени иска, минималното възнаграждение се дължи за защита срещу всеки от тях – по 200 лв, общо 400 лв за всеки от ответниците – синдикални организации.
Определението е законосъобразно. Жалбоподателката не сочи други съображения, освен такива за наличие на предпоставките по чл.78 ал.5 ГПК. По това наличие обаче няма спор и въззивният съд е приложил разпоредбата при разпределяне на отговорността за разноските, като е присъдил не фактическо платеното от ответниците, а минималното предвидено по Наредба № 1 адвокатско възнаграждение. Под този размер разноските не могат да бъдат редуцирани, съгласно изричната диспозиция на чл.78 ал.5 ГПК. Това не може да стане и по „социални съображения”, тъй като отговорността за разноски е обективна, дължи се на увреждащите действия на страната, която неоснователно е повдигнала правния спор и от тази отговорност законът не предвижда възможност за освобождаване (в този смисъл решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV г.о.).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 01.11.2018 г. по гр.д.№ 4574/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: