О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 22.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 927 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 386 от 27.11.2015 година по гр.д. № 503/2015 година на Кюстендилски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен от Р. К. В. от [населено място] и Ц. Н. А. и С. К. А., двамата от [населено място] против С. И. И. и Л. А. И. от [населено място]. В решението е прието за установено, че ищците са съсобственици на недвижим имот в [населено място], Кюстендилска област – поземлен имот с пл. № 70 в кв. 7 по плана на града, ведно със застроените в него сграда и помощни постройки. На 22.02.2014 г., в помещение, находящо се в съседния имот, собственост на ответниците, е избухнал пожар, обхванал и част от имота на ищците, в резултат на което са изгорели таванските конструкции на помощни помещения, дърва за огрев, врати, прозорци и кухненски мебели. Прието е, че причина за пожара е необезопасен комин в баня на ответниците, построена на граничната линия с двора на ищците, който комин е бил изграден до дървена греда, бил е с неправилна конструкция и от материали с различен коефициент на топлопроводимост. При така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 50 ЗЗД е уважен като основателен – ответниците, собственици на вещта, причинила вредите са осъдени да заплатят на ищците стойността им в размер на 4422 лева.
Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд е постъпила от С. И. И. и Л. А. И.. В изложението към касационната жалба са изложени доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е съдебно решение, постановено по непредявен иск, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложено е решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 476/2009 г. на ІV г.о. ВКС и са посочени съдебни решения на Върховния съд от 1993 г. и 1995 г.
Ответниците по касационната жалба Р. К. В. и С. К. А. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата Ц. Н. А. не взема становище.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. приложеното е решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 476/2009 г. на ІV г.о. ВКС. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която решението е недопустимо, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет на делото, присъдил е нещо различно от исканото от ищеца или се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, произнесено точно по предмета на делото, индивидуализиран с основанието и петитума на иска. В съответствие с установената съдебна практика е и изводът, че извършената корекция на датата, на която е избухнал пожара не променя основанието на иска, нито води до недопустимост на съдебния акт, постановен по предмета на делото – иск за обезщетение за вреди, настъпили от пожар, предизвикан от вещ, собственост на ответниците.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 27.11.2015 година по гр.д. № 503/2015 година на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: