О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 24.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 572 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби – на З. Ш. Ч. и А. п. – П., против решение № 567/13.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 737/2014 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Страните не са взели становище по жалбите на противните страни.
К. жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е приел иска за основателен за сумата от 1500 лева. Съдът е приел от фактическа страна, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 292/2012 год. по описа на О. – [населено място], като на 07.11.2012 год. е бил задържан от служители на полицията, а на 11.11.2012 год. по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, като впоследствие е бил обвинен бил в умишлено умъртвяване на снаха си. Съдът е приел за безспорно в процеса, че с постановление на наблюдаващия прокурор, влязло в сила на 16.07.2013 год. наказателното производство било частично прекратено по отношение на ищеца, поради недоказаност на обвинението.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания, въз основа на които е направил извод за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е достигнал до извод, че ищецът е понесъл част от твърдяните от него негативни последици от обвинението, а именно – психическите му преживявания и социалната изолация, в която е бил поставен от обществото.Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че преживените от ищеца неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от страна на Прокуратурата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като от друга страна е възприел становището на първоинстанционния съд, че липсват доказани по интензитет страдания, които да са променили коренно живота на ищеца, както и че следва при определянето на размера на дължимото обезщетение да се отчете и предишното осъждане на ищеца. Отговорността на ответника, съдът е приел, че следва да се ангажира, доколкото вменените му с НК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство.Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е приел, че наказателното производство е било спряно за продължителен период от време, но също така е приел, че периодът на престой на ищеца в ареста е дълъг – 8 месеца и 9 дни и неговите претенции са най-вече свързани с този престой.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди от касатора З. Ш. Ч., че съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и относно критериите при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, в честност продължителността на наказателното производство, в противоречие с практиката на ВКС, като се цитират от касатора ППВС №4/1968 , т.11, ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 539/2010 г.по гр.д.№ 1747/2009 г. на ІІІ гр.отд., решение №311/2013 г. на ІV гр.отд., по гр.д.№ 1416/2012 г., в които според касатора е възприето различно относно правния въпрос от страна на въззивния съд.
Въздигнатият от чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т. 11 от ППВС № 4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Съдът не е процедурал в нарушение на указанията, дадени с цитираното постановление, доколкото не е отрекъл задължението си да обсъди всички обстоятелства, на които се основава претенцията, в т.ч. и соченото от касатора обстоятелство по продължителността на наказателното производство , мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, както и възраженията на ответника, поради което не е и налице соченото противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Налице е единна и многобройна съдебна практика на ВКС по поставения проблем – например в решение № 407 по гр. д. № 1273 за 2009 г. на III ГО, в които се приема за правилно тълкуването, изразявано в постоянната съдебна практика, относно справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включващ винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Изрично ВКС приема, че съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания, за да се счете, че решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Това разрешение на правния въпрос е сторено в синхрон с тълкуването, дадено от Върховния съд в ППВС № 4/68, според което при определянето на справедливото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички относими обстоятелства, като посочи кои от тях обосновават присъдения размер. В разглеждания случай въззивният съд е постъпил по указания начин – ясно е изразено кои обстоятелства са значими във връзка с определянето на справедливия размер на обезщетението и защо съдът приема този размер.
Прокуратурата сочи доводи за неправилност на решението в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Формулиран правен въпрос по посочените задължителни критерии липсва, поради което на това основание не следва да се допуска касационното обжалване по касационната жалба на П. на Р. Б..
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, разноски не следва да се присъждат на страните по делото.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 567/13.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 737/2014 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.