3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.294
София,26.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 783/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №92 от 17.05.2010г. по т.д. № 444/2009 г. на В. апелативен съд. Касаторът е отбелязал, че депозира и частна касационна жалба, но доколкото е посочил, че тя касае част от обжалваното въззивно решение, а не отделен акт на съда, то и доводите свързани с нея не следва да се разглеждат отделно.
Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e заявил, че съдът се е „ произнесъл неправилно по материалноправни въпроси”, а именно – „ приложима ли е към конкретния казус разпоредбата на чл.76, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД, кога е налице волеизявление като част от хипотезата на нормата на чл.76, ал.1, изр. 2-ро т.е. като предпоставка на прилагане диспозицията на нормата на чл.76, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД?”В тази връзка е посочил, че счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като е възпроизвел текста на чл.280, ал.1,т. 3 ГПК. Този извод, страната е заявила, че е направен с оглед това, че произнасянето на ВКС ще даде възможност за точното прилагане на закона и развитие на правото при разглеждане предпоставките по чл.76, ал.1 пр. 2-ро ЗЗД и при отговора на въпроса „ налице ли е и кога „ заявяване” от страна на длъжника, кое от няколко еднородни задължения към едни и същи кредитор погасява”, като това произнасяне щяло да отстрани и противоречивата практика на съдилищата. Изложени са осъществените според касатора факти по спора и подробно е развито разбирането му във връзка с основателността на иска и доказването му, в контекста на становището му за правната същност на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Посочено е още, че е налице противоречиво тълкуване от съдилищата „ на стойността на счетоводните записвания при търговци” като е поддържано противоречие между ,приетото от въззивния съд,че извършените счетоводни записвания от ответника съставлявали волеизявление за плащане по договора за заем, и обратното- възприето от състав на ПОС, с решението, приложено от страната с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с което било мотивирано, че счетоводното отчитане няма „ белезите на волеизявление”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки че не са изведени от решаващите мотиви на въззивния съд и са поставени общо и хипотетично, установяват само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове- арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.Във връзка с това основание страната е приложила решение на ПОС по т.д. 94/2008г. за което допълнително са посочени данни, че е влязло в сила/ вж. молба от 13.12.2010г. /. Дори и акта, обаче, да е стабилизиран и съответно да обективира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, то страната не установява наличие на това основание, тъй като липсва идентитет както на разгледаните в сравняваните съдебни актове въпроси, така и спрямо разгледаните правни спорове и установени факти. Така например- с приложеното решение на ПОС е разгледан иск по чл.92, ал.1 ЗЗД касаещ задължение за неустойка, произтичащо от приватизационен договор, докато процесния спор е по различен иск- свързан с неизпълнение на договор за заем, като претенцията не произтича от приватизационна сделка.Извън това, касаторът е интерпретирал невярно и мотивите на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е мотивирал изводите си въз основа на това, че счетоводните записвания представляват изрично волеизявление за плащане по договора за заем, а е направил изводите си с оглед цялостния доказателствен материал, при отчитане на заключението на експерта за това, че ответникът е водил отделна сметка по задължението му по договора за заем от 07.03.2005г., по която е извършвал плащанията. Следва да се отбележи, че различната фактическа обстановка, предполага и различни правни изводи, като страната, при липса на обоснован фактически идентитет на хипотезите, не установява наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпроси, нито подробно развитото становище на касатора по основателността на иска, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288 ГПК, тъй като обективира доводи по чл.281 ГПК, подлежащи на разглеждане само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Не съставлява такъв довод и изложеното, че разрешаването на поставените въпроси щяло да допринесе за развитие на правото и да спомогне за уеднаквяване на съдебната практика, тъй като тези твърдения следва да бъдат установени. Освен това както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №92 от 17.05.2010г. по т.д. № 444/2009 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: