2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 27.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1833/2017 година.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], чрез юрисконсулт П. К., с която се иска изменение на определение № 630 от 24. 07. 2017 г. по гр. д. № 1833/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Х. И. К. сумата 1700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата Х. И. К., чрез адв. К. К., изразява становище за неоснователност на същата по съображения, че направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е недопустимо, че не се обосновава прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, както и че размерът на същото е в рамките на минималния предвиден в Наредба № 1/2004 г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата е допустима, но неоснователна.
Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от [фирма], чрез юрисконсулт П. К., касационна жалба против решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. и решение № 350 от 14. 03. 2017 г., постановени по гр. д. № 3360/2015 г. на Варненския окръжен съд, 1 с-в, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 2411 от 7. 05. 2014 г. по гр. д. № 6627/2013 г. на Варненския районен съд, предявените от Х. И. К. против [фирма] искове са уважени в следните размери: искът с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 69 К. от 2008 г. и чл. 73 К. от 2010 г. – уважен за сумата 23702, 39 лв., представляваща допълнителни командировъчни и допълнително възнаграждение за изпълнение на трудови задължения в район с допълнителен военен риск в периода 11. 05. 2010 г. – 09. 09. 2010 г.; акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – уважен за сумата 6749, 91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главница 23702, 39 лв. за периода 10. 06. 2010 г. – 10. 05. 2013 г.; искът с правно основание чл. 150 КТ, вр. чл. 39, 40 и 41 К. от 2008 г. и чл. 34 и 35 К. от 2010 г. –уважен за сумата 7472 лв., представляваща възнаграждение за положени 854 часа, в периода 10. 05. 2010 г. – 9. 09. 2010 г., извънреден труд; искът с правно основание чл. 86 ЗЗД – уважен за сумата 1701, 24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главница 7472 лв. за периода 10. 06. 2010 г. – 10. 05. 2013 г.
Към отговора на касационната жалба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17. 01. 2017 г., от който е видно, че Х. И. К. е заплатил на адв. К. Н. К. сумата 1700 лв., представляваща договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред касационната инстанция.
С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части и дружеството-касатор е осъдено да заплати на ищеца сумата 1700 лв. разноски за касационната инстанция.
Доколкото за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към него на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателят е узнал за размера на договореното и платено от ответника по жалба адвокатско възнаграждение и в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Размерът на уговореното и платеното от ответната страна по касационната жалба възнаграждение не е прекомерен, а е под минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – предвид цената на исковете, решението по които е предмет на касационно обжалване, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1718, 77 лв., а на договореното и платено такова – на 1700 лв. За пълнота следва да се посочи, че посоченият размер е съответен както на фактическата и правна сложност на делото, така и на вида, обема и трудността на извършените пред касационната инстанция от адвоката-пълномощник на ищеца процесуални действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], подадена чрез юрисконсулт П. К., за изменение на определение № 630 от 24. 07. 2017 г. по гр. д. № 1833/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Х. И. К. сумата 1700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: