О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
[населено място], 29.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №612/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по две жалби – касационна и частна касационна жалба срещу решение № 623 от 23.04.2012г., постановено по гр.д. № 3937/2011г. на САС, ГК, първи състав. Касаторът С. – София обжалва решение в частта, с което сдружението е осъдено да заплати на ищеца Р. А. И. обезщетение за причинени му неимущетвени вреди в общ размер 200 000 лв. от смъртта на родителите му А. И. М. и С. В. М. , настъпила от ПТП на 6.04.2008г. С частна жалба С. е обжалвало определение № 1285 от 12.06.2012г. , с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението от 23.04.2012г. за присъдено допълнително възнаграждение на адв. Н. в размер на 2510 лв. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение при наличието на трите основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за следните правни въпроси:1. по процесуалноправния въпрос за допускане извършването на процесуални действия от адвокат от името на ищеца и зачитането им от съда без да е налице налично пълномощно по реда на чл.32, т.1 и чл.33 ГПК; 2. за задълженията на въззивния съд да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните; 3. за отговорността на ПТП в съвкупност със задължението на САС за цялостна преценка на доказателствата по делото в нарушение на чл.235, ал.2 във връзка с чл. 12 ГПК ; 4. при определяне на размера на обезщетението не спазени изискванията на раздел ІІ от ППВС №4/68г. като не са обсъдени в пълнота обективно съществуващите обстоятелства.
Ответникът Р. А. И. от [населено място] не заявява становище по двете жалби.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Ищецът Р. А. И. е предявил иск по чл. 226, ал.1 във връзка с чл.282, ал.3 КЗ срещу С.– София, като част от международната система “Зелена Карта” и представител пред международните застрахователни организации за дейности, предвидени с международни договори за застраховане на гражданската отговорност на собственици, ползуватели, държатели и водачи на МПС. СГС е уважил иска за сумата от 40 000 лв. / обезщетение за търпени неимуществени вреди за всеки един от родителите на ищеца/, като е приел, че причината за настъпването на ПТП на 6.04.2008г. е неспазването на правилата за движение от водача на товарен автомобил “Д.” с регистрация KBN 522 – при ляв завой навлизане в платното на движещия се срещу него лек автомобил Рено, управляван от И. М. на не по-малко от 0.50 м. Прието е, че товарния автомобил е застрахован със застраховка “зелена карта” която покрива гражданската отговорност на чуждестранния превозвач при застраховател в “А. И.” Л.. На базата на заключенията на експертите от ТЕ за механизма на произшествието и поведението на двамата водачи на МПС съдът е приел за неоснователно възражението за принос на пострадалите лица – лично, и алтернативно за принос на поведението на водача на лекия автомобил. САС е увеличил размера на обезщетението общо на 200 000 лв. като изрично е препратил към мотивите на СГС на основание чл.272 ГПК, но е изложил свои собствени мотиви.
По първия въпрос касаторът поддържа, че виззивният съд е следвало служебно да констатира липсата на процесуална представителна власт на адв. Н. за да допусне и приеме извършването на процесуални действия от негова страна в полза на ищеца. Като допълнителен критерий се сочи съдебна практика – определение №75 по ч.гр.д. № 2371/2008г. на ВКС, Іг.о., определение от 25.09.2002г. по ч.гр.д. № 1760/2002г. на САС, определение от 10.01.2011г. на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. № 1051/2010г. и решение № 871 от 3.06.1996г. по гр.д. № 1953/1995г. на ВС, ІVг.о. Въпросът не е обуславящ изхода на спора. Исковата молба е подадена на 15.04.2009г. лично от ищеца Р. И.. Ищецът е упълномощил адв. Н. с пълномощно от 8.04.2009г., да го представлява по гр.дело № 3497/2009г. на СГС пред всички инстанции до приключване на делото. Действително пълномощното е приложено на стр. 6 на ч.гр.д. 1798/2009г. САС, образувано на 15.07.2009г. по частна жалба на ищеца за отмяна на определение на съда за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Към датата на определението на СГС по чл.140 ГПК от 6.10.2009г. / първото по движение на исковата молба/ пълномощникът на ищеца вече се удостоверил правата си на процесуален представител на ищеца на основание чл. 32, т.1 и чл.33 ГПК. Процесуалната представителна власт на адвоката се определя с договора за правна защита и съдействие, като без значение дали пълномощното е приложено към основното дело или по дело, свързано с основното производство. Изложените факти обуславят извод не само за отсъствие на основната предпоставка, но и допълнителната по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в които е посочено как следва да процедира съда, когато констатира липсата на пълномощно за предявяване на иска или за представителство на страната, какъвто не е случая.
По втория въпрос, в който се включва и третия въпрос за задълженията на въззивната инстанция да обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доводи на страните настоящият състав намира, че въпросите са от значение за решението по делото, но не са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на задължителна за съдилищата практика по смисъла на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за механизма на пътно-транспортното произшествие чрез обсъждането на заключенията на СТЕ, за поведението на водачите на двете моторни превозни средства и пътните и метеорологични условия при удара, скоростта на движение, т.е. обсъдени са всички обстоятелства способствали за настъпването на ПТП и последиците от него. Обсъдени са доказателствата имащи отношение по застрахователното правоотношение “зелена карта” и дали то се отнася до МПС, с което са причинени уврежданията във връзка с различието в една от буквите на регистрационния номер на застрахованото МПС и това с което е причинено ПТП. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда са доводи за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК, които обаче са различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос е поставен общо, препраща само към раздел ІІ на Постановление №4/68 г. на Пленума на ВС поради което не е налице допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при определяне на спазване на критерия за справедливо обезщетяване на вредите. Съдът е съобразил обстоятелствата от значение при определяне на размера на обезщетението като връзката между родители и дете, психическото състояние на ищеца след смъртта на двамата родители, депресивното състояние в което е изпаднал ищеца след загубата на двамата родители.
По жалбата в частта на присъденото в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че не се дължи адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА, тъй като в пълномощното е договорено възнаграждение в размер на 20 000лв., което може да бъде реализирано по облекчения ред по ЗА.
Жалбата е неоснователна. Съдът се е съобразил с правните норми за принципа за възмездност на адвокатския труд – чл.36, ал.1 Закона за адвокатурата, като и в хипотезите на чл.38, ал.1 от с.з. чл. 38, ал.1 с.з., предпоставка за заплащането на минималния размер по Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения е единствено постановяване на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение / чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК/. Сключеният на основание чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата договор за правна помощ определя отношенията между пълномощника и упълномощителя за размера на уговореното възнаграждение във връзка с воденото дело. В случая правото на адвокатско възнаграждение е определено по правилата на чл.38, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗА. Безспорно адв. Н. е осъществил активно, но безплатно процесуално представителство на ищеца пред първата и въззивната инстанция, поради което му се дължи адвокатско възнаграждение определено според правилото на чл.38, ал.2, изр. второ от ЗА. В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, а частната жалба ще следва да се остави без уважение, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №623 от 23.04.2012г., постановено по гр.дело №3937/2011г. на САС, гражданска колегия първи състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на С. – София срещу определение №1285/ 12.06.2012г. по гр.д. № 3937/2011г. на САС, гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: