– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
гр. София 03.07.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 (четиринадесети март две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 956 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 100/03.01.2018 година, подадена от Д. Д. Ч., срещу определение № 4084/12.12.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти, постановено по ч. гр. д. № 6064/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че подадената от Д. Д. Ч. срещу протоколни определения от 11.10.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановени по т. д. № 10 868/2010 година, частна жалба № 279 697/11.10.2917 година е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство.
В частната си жалба Д. Д. Ч. оспорва този извод на въззивния съд като излага съображения за това, че определението на първоинстанционния съд трябва да се определи като преграждащо такова и затова подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното въззивно определение да бъде отменено и да се постанови друго такова, с което съдът да се произнесе по съществото на спора като се разпореди отвод на съдията по т. д. № 10 868/2010 година и се допусне увеличение на иска, като при условията на евентуалност е поискано да бъде задължен съдията да се отведе от разглеждане на посочения спор, както и да допусне исканото изменение на иска.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на частната жалба, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Третото лице [фирма] [населено място] е подало отговор на частната жалба, с който е изразило становище, че същата е основателна.
Д. Д. Ч. е била уведомена за обжалваното определение на 27.12.2017 година, а подадената от нея частна жалба. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с подадената от Д. Д. Ч. срещу протоколни определения от 11.10.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановени по т. д. № 10 868/2010 година, частна жалба № 279 697/11.10.2917 година се атакува отказ на съдия от Софийски градски съд, да се отведе от разглеждане на гр. дело № 10 /2010 година, както и отказ да се допусне увеличение на иска по същото дело. Искало се отмяна на актовете на съдията докладчик В. В. като съдебния състав бъде задължен да допусне увеличение на иска. Същата била подадена при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но с нея се атакували неподлежащи на обжалване актове на съд, а именно: отказ на съдията да се отведе, както и отказ за допускане на увеличение на иска, какъвто не е бил постановяван. От протокола от съдебното заседание, проведено на 11.10.2017 година по т. д. № 10 868/2010 година било видно, че първоинстанционният съд е приел, че правото на Ч. да поиска увеличение на исковата си претенция не е преклудирано, но на същата са дадени указания, да конкретизира обстоятелствата, от които се извлича вземане в размер на 700 000.00 лева, съгласно разграничените претенции. Отказ да се допусне увеличение на иска обаче не е бил постановяван.
В случая се касае за обжалване определение за отказ на съдията докладчик по т. д. № 10 868/2010 година да се отведе от разглеждането на спора по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и на определение на същи докладчик, с което на Д. Д. Ч. са дадени указания за конкретизиране на молбата за увеличение на размера на предявения по делото иск, без обаче да има произнасяне по допускането или не на исканото изменение. По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваните първоинстанционни определения, поради което възможността за обжалването им, а оттам и на допустимостта на подадената от Д. Д. Ч. срещу тях частна жалба № 279 697/11.10.2917 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на първоинстанционните определения не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваните първоинстанционни определения не попадат в тази категория. Същите не препятстват разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството. В този случай, законосъобразността им ще бъде проверявана по реда на инстанционния контрол при обжалване на постановеното по спора решение.
С оглед на горното правилно съставът на Софийския апелативен съд е приел, че протоколни определения от 11.10.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-13 състав, постановени по т. д. № 10 868/2010 година, не подлежат на обжалване, поради което подадената от Д. Д. Ч. срещу тях частна жалба № 279 697/11.10.2917 година е недопустима. Затова като
е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4084/12.12.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти, постановено по ч. гр. д. № 6064/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.