О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 30.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1358/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. Б. В. срещу определение, постановено в открито заседание на 07.02.2018г по в.т.д.№391/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице необходимите предпоставки са спиране на въззивното производство поради наличие на преюцициалност на спора по т.д.№1580/2017г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения, че валидността на прихващането с вземането, цедирано от П. В. – предмет на производството пред СГС, не е условие за дължимост на цената по цесията. Сочи се, че решението относно валидността на прихващането има действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, но не засяга вътрешните отношения между цедент и цесионер. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] /н./, по долу – [фирма]” (н.), в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба поради наличие на преюдициалност на образуваното дело пред СГС. Акцентира се върху обстоятелството, че обявяването за недействително на прихващането представлява уговорено между страните по договора за цесия прекратително условие, при сбъдването на което, се прекратява договорната връзка, което от своя страна има за последица отпадане основанието за заплащане на цената по договора.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение, постановено в открито заседание на 07.02.2018г по в.т.д.№391/2017г. по описа на Великотърновски АС, въззивният състав е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на т.д.№1580/2017г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е мотивирал акта си с разпоредбата на чл.12, ал.3 от договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2014г., в който е предвидено прекратяване на договора с обратно действие в случай на обявяване за недействително на извършеното прихващане между Н. Петрол” Е. (н.) и [фирма]”(н.). Отчитайки, че т.д.№1580/2017г. по описа на СГС е образувано по иск на [фирма]”(н.) против [фирма](н.) за обявяване за относително недействителни спрямо банката на договори за цесии (включително този с П. В. от 05.11.2014г.), както и обстоятелството, че П. В. е конституиран в производството пред СГС като трето лице помагач на [фирма] (н.), въззивният състав е обосновал извода, че с оглед чл.12, ал.3 от договора, спорът по т.д.№1580/2017г. на СГС, касаещ нищожността на прихващането, е преюдициален по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по отношение на спора по в.т.д.№391/2017г. на Великотърновски АС, касаещ заплащането на цената по договора за цесия от 05.11.2014г.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивното производство по в.т.д.№391/2017г. на Великотърновски АС е образувано по въззивна жалба на [фирма]” (н.) срещу решение по т.д. №91/2016г. на Ловешки ОС, с което частично е уважен иска на П. В. по чл.694 ТЗ против [фирма](н.) и [фирма]”(н.) за установяване съществуването на вземане на ищеца, представляващо неплатена цена по договор за цесия от 05.11.2014г. между цедента П. В. и цесионера [фирма](н.). В предмета на спора по т.д.№1580/2017г. на СГС е включено прогласяване нищожността, респ. обявяване недействителността по отношение на кредиторите на [фирма]” (н.) на прихващането, извършено от ответника [фирма](н.) с вземане срещу банката от договора за цесия от 05.11.2014г. с П. В. (конституиран в производството пред СГС като трето лице помагач на ответника). В раздел ІІІ – чл.12, ал.3 от договора за цесия от 05.11.2014г., с който П. В. е цедирал на [фирма](н.) своето вземане към [фирма]”(н.) с цел последващо прихващане на задължения на [фирма](н.) към [фирма]”(н.) е предвидено, че в случай, че с влязло в сила решение прихващането бъде признато за недействително, включително и за относително недействително, договорът за прехвърляне на вземането се прекратява с обратно действие.
С оглед посочените обстоятелства настоящият състав намира за обоснован извода на въззивния състав за наличие на преюдициалност на спора по т.д.№1580/2017г. на СГС по отношение на въззивното производство. в.т.д.№391/2017г. на Великотърновски АС. С отговора на исковата молба ответникът [фирма]”(н.) е въвел в предмета на спора по иска по чл.694 ТЗ възражение за недължимост на цената поради прекратяване на договора за цесия. С оглед уговореното между страните в чл.12, ал.3, действието на договора (включително задължението на цесионера да заплащане на цената), е обвързано с валидността на последващото прихващане. Прекратяването на договора с обратно действие обуславя правни последици, различни от тези, произтичащи от неговото неизпълнение. Влязлото в сила решение по спора по т.д.№1580/2017г. на СГС (с правноустановяващото действие на силата на пресъдено нещо) би могло да бъде от значение за правилното решаване на спора по в.т.д.№391/2017г.на Великотърновски АС, от което следва, че в случая е налице обусловеност на висящото производство пред Великотърновски АС от производството пред СГС. Неоснователно е позоваването в частната жалба на изводите за липса на преюдициалност, приета в определение №398/28.07.2017г. по ч.т.д.№1602/2017г. на ВКС, І т.о., което е постановено при друг предмет на спора по обусловеното дело.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито заседание на 07.02.2018г по в.т.д.№391/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: