О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 30.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 3646/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т., приподписана от адвокат И. К., срещу въззивно решение от 29.11.2012г. по гр. дело №1881/2012г. на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е основанията за допускане касационно обжалване на решението е противоречивото решаване на спора от съдилищата, при постановяване на решението съдът не се е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят и семейството му живеят в имота, както и с начина, по който е придобита собствеността на имота. Прилагат се три съдебни решения.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1022/2012г. по гр.д.№8410/2010г. на Бургаския районен съд. С последното е извършена съдебна делба между страните по делото като е изнесен на публична продан делбеният недвижим имот с идентификатор 07079.607.69.1.10, по одобрена кадастрална карта на Б., находящ се в сграда с идентификатор 07079.607.69 и с предназначение жилище – апартамент с площ от 53,52 кв.м. Отхвърлени са претенциите на А. П. и В. П. срещу Е. Т. за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, както и претенцията на Т. срещу А. и В. П. за заплащане на подобрения и разноски по ползването на имота.
Въззивният съд е приел, че делбеният имот е неподеляемо жилище, но за да бъде уважена претенцията на съделителя за възлагане, следва да бъдат установени законовите предпоставки по чл.349,ал.2 ГПК, т.е. че съделителят е живял в наследствения имот към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище. Това не е сторено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., пот.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Касаторът е длъжен да посочи релевантния за изхода по конкретното дело правен въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Посоченото от касатора, че не е съобразено фактическото положение – че при постановяване на решението касаторът и семейството му живеят в имота, не е правен въпрос по смисъла на цитираното ТР. Необосноваността на обжалвания акт и допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон не са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. С оглед изложеното приложените съдебни решения не могат да се преценят като относими. За тях няма и отбелязвания да са влезли в сила и не могат да се ценят като противоречива съдебна практика по определен правен въпрос, съгласно разясненията, дадени с цитираното по-горе ТР №1/2010г, ОСГТК.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.11.2012г. по гр. дело №1881/2012г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: