5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 04.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4691 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3142/08.09.2017г., подадена от А. А. М., З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С. срещу решение №4007/27.07.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в.гр.д.№942/2016г., с което е потвърдено решение №3463/28.10.2016г., постановено по гр.д.№926/2013г. по описа на РС-Гоце Делчев, с което по отношение на тях е признато за установено, че З. Д. Ю. от [населено място] е собственик на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ на ? ид.част и по дарение на ? ид.части на част от поземлен имот с площ от 393кв.м. /целият поземлен имот с площ от 581.71кв.м./, с която площ от 393кв.м. същият имот участва в образуването на УПИ /парцел/ I от кв.19 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №6/07.01.1985г. на председателят на ОНС-Б., с площ за парцела от 897.49кв.м., която част е повдигната в жълт цвят на скица-приложение №2 към заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение.
В изложението към подадената от А. А. М., З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С. касационна жалба се поддържа на първо място, че въззивното решение е недопустимо, тъй като към момента на предявяване на иска имотът не е нанесен в кадастралния план на селото, като с решение на Административен съв-Б. заповедта за нанасянето му е отменена като незаконосъобразна.
Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса представляват ли решение №1485А/15.06.2012г. на ОСЗ-С. и н.а.№95/2012г. и н.а.№98/2012г. юридически актове, които да могат да посочват границите на имота, предмет на ревандикация, след като описания в тези документи имот не е нанесен в кадастралния план на населеното място. Считат, че по така поставения въпрос обжалваното решение противоречи на ТР №8 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№8/2014г., като излагат и съображения, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Навеждат също така доводи, че изложените в обжалваното решение съображения досежно възраженията за незаконосъобразност на проведената реституция, които могат да бъдат противопоставени при спор за ревандикация на недвижим имот, противоречат на ТР №5/2011г. от 14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед съображенията на въззивния съд за неоснователността на възражението за придобивна давност, като съдът не е взел предвид обстоятелството, че процесният имот е част от УПИ от 1985г., когато е престанал да бъде земеделска земя.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба З. Д. Ю. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. С оглед действащата към момента на подаване на касационната жалба редакция на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, според която решенията по въззивни дела по искове за собственост подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска, възражението на ответника по касационна жалба, че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска /1024.20лв./ следва да се приеме за неоснователно.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
З. Д. Ю. е предявила иск за признаване право на собственост и предаване владението върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, находящ се в урбанизираната територия на населеното място, част от който попадат в УПИ I, кв.19, който се владее от А. А. М., З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С..
А. А. М., З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С. са оспорили предявения по реда на чл.108 ЗС иск, навеждайки доводи за неговата недопустимост и неоснователност, като са оспорили факта на възстановяване правото на собственост с твърдението, че имотът, който е притежавал наследодателят на предявилото иска лице преди образуването на ТКЗС се е намирал на друго място и не е идентичен с ползвания от тях, както и с възражение за изтекла в полза на А. С. придобивна давност за имот с пл.№163.
С обжалваното решение е прието, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е допустим. Изложени са съображения, че този извод следва от задължителните указания на ТР №8 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№8/2014г., т.2, в което е разяснено, че за да бъде разграничен един поземлен имот от друг не е нужно границите му да бъдат нанесени материално чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастрална карта, както и че липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост.
В настоящия случай правото на собственост върху имота е възстановено с решение №1485А от 15.06.2012г. на ОСЗ, издадено въз основа на удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, по който начин имотът е надлежно индивидуализиран. Издадената след възстановяване на собствеността заповед №410/22.08.2012г. на кмета на [община] за нанасяне на имота в кадастралната карта по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР е била оспорена по административен ред и отменена с решение на АС-Благоевград. С оглед на това следва да се приеме, че изводите на съда по допустимостта на иска съответстват на разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в ТР №8 от 23.02.2016г. и на трайно установената практика на ГК на ВКС по отношение на обособяването на един недвижим имот при неговото възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ.
Предявеният от З. Д. Ю. ревандикационен иск е приет за основателен, като е прието, че същият представлява бивша земеделска земя, заявена за възстановяване със заявление вх.№1869/12.03.1992г. от Д. Е. Н., наследодател на ищцата, правото на собственост върху който е възстановено с решение №1485А/15.06.2012г. на ОСЗ-с.С. като имот №367, попадащ в парцели I и II от кв.19 по плана на [населено място] съгласно скица №142/04.04.2012г. и удостоверение № А.-171/04.04.2012г. по чл.13 ППЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че площта и местоположението на имота са установени от посочените скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, като имотът е незастроен и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Изложени са съображения, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не може да противопостави всякакви възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, а само такива, които са свързани със собствените му противопоставими права, като е прието, че в настоящия случай ответниците по иска не са лица, които претендират свои права върху имота отпреди колективизацията, поради което не могат и да противопоставят възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищцата и възстановения имот, както и за незаконосъобразност на реституционното решение. Взето е обаче предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението на ОСЗ и съображенията му в тази насока са споделени изцяло по реда на чл.272 ГПК, а именно, че имотът попада в рамките на незастроени УПИ, в които няма реализирани мероприятия, предвидени за тези УПИ, поради което не са налице пречки по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ за реална реституция в установените граници.
Така изложените от въззивния съд съображения за допустимите възражения на ответниците при предявен иск за ревандикация на недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, съответстват на указанията, дадени в ТР №9 от 07.11.2012г. по тълк.д.№9/2012г. на ОСГК на ВКС и трайно установената практика на тричленни състави на ГК на ВКС, вкл. по отношение на хипотезите, при които са налице пречки за възстановяване право на собственост върху имоти в урбанизирани територии по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ / решение №885/13.12.2010г. по гр.д.№1468/2009г. на І ГО на ВКС; решение №426/21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ІІ ГО на ВКС; решение №595/04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ІІ ГО на ВКС; решение №329/27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на І ГО на ВКС; решение №185/28.05.2010г. по гр.д.№65/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №540/13.07.2010г. по гр.д.№1837/2009г. на І ГО на ВКС и решение №365/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г. на ІІ ГО на ВКС и др./.
Възражението на ответниците по предявения иск за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност е прието за неоснователно от въззивния съд по съображения, основани на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която давностният срок за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на влизане в сила на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, в случая от 2012г., като изтеклата до момента придобивна давност не се зачита. Прието е, че в случая от приключването на реституционната процедура с издаването на решение №1485А/15.06.2012г. на ОСЗ до предявяването на иска предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, необходим за придобиване правото на собственост върху имота по давност, не е изтекъл.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно възможността за придобиване по давност на право на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за началния момент, от който придобивната давност се зачита, съответстват на възприетото в практиката на ГК на ВКС тълкуване, изразено и в посочените от въззивния съд решения на тричленни състави, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение №11 от 15.03.2016г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3119/2015г., решение №547/12.01.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№660/2010г., решение №10/04.05.2011г. на ВКС по гр.д.№308/2010г. и др. Още повече, че имот пл.№163, за който е направено възражението за придобивна давност, попада в УПИ II, по отношение на който решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
И тъй като изложените от въззивния съд съображения по всеки един от поставените в изложението въпроси съответстват на практиката на ВКС, следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №4007/27.07.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в.гр.д.№942/2016г.
ОСЪЖДА А. А. М., З. С. М., А. С. С. и А. Ю. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на З. Д. Ю. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: