О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 04.07.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2402 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12302 от 18.04.2016 г. на Л. Г. К. чрез адвокат Л. А. – М. от АК – П. против въззивно решение № 344 от 11.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация Г. Б. Р., М. Д. Р. и Н. Д. Р. са подали писмен отговор, с който оспорват да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и оспорват основателността на жалбата. Претендират разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № 403 от 24.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 211/2015 г. на Районен съд – Асеновград, ІІІ гр.състав, с което по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС е прието за установено по отношение на Л. Г. К., че Г. Б. Р. и М. Д. Р. са собственици в режим на СИО на 1/3 идеална част, и Н. Д. Р. е собственик на 1/3 идеална част от таванско помещение на жилищна сграда с кадастрален идентификатор 00702.519.261.1, по КК на [населено място], с адрес [населено място], [улица], като Л. Г. К. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на Г. Б. Р. и М. Д. Р. на 1/3 идеална част, и на Н. Д. Р. на 1/3 идеална част от описаното таванско помещение, както и да преустанови неоснователните си действия, създаващи пречки за ползване на общите части на сградата, изразяващи се в заключване на вратата към таванското помещение.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по следните въпроси: (1) „Следва ли постигнатото съгласие между всички етажни собственици от сградата, обективирано в Договор за делба на етажна собственост от 04.12.1969 г. относно цялото таванско помещение, което остава в дял на съпрузите К., да важи със същата сила и относно предназначението на пренесеното в същия обем, вид и височина таванско помещение след надстрояване на сградата с трети жилищен етаж през 1980 г. съгласно учредена суперфиция през 1979 г. само за изграждането на трети жилищен етаж ?” , (2) „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение собствеността върху процесното таванско помещение и спрямо съпруга на една от ищците , а именно Г. Р., който не е бил страна в спора по гр.д.№ 505/2003 г. по описа на РС – Асеновград относно решен спор от ВКС по отношение собствеността на ? идеална част от процесното таванско помещение ?” , (3) „Счита ли се за мълчаливо съгласие на всички етажни собственици по отношение промяната на предназначението на процесното таванско помещение, което да следва собствеността само на втори жилищен етаж, необезпокояваното владение от страна на А. К., който и преди, и след изграждането на трети жилищен етаж и пренасяне на покривната конструкция и таванското помещение в същия вид, обем и височина в периода 1980-1982 г., продължава да извършва занаятчийски дейности в подпокривното пространство до смъртта си през 1997 г. ?” , (4) „Възможно ли е процесното таванско помещение да бъде придобито по давност на основание чл. 82 ЗС във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗС от жалбоподателката, която притежава втори жилищен етаж в същата сграда, при наличие на факта, че таванското помещение има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти – ателиета и др., и могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба ?” , (5) „Допустимо ли е в настоящия случай на основание чл. 82 ЗС присъединяване на владението на праводателите по отношение на процесното таванско помещение към владението на настоящия владелец и жалбоподател Л. К. ?” и (6) „Следва ли правото на етажна собственост да бъде разглеждано отделно от правото на собственост върху процесното таванско помещение ?”. Касаторката поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. С т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият и третият от поставените въпроси, обаче, имат за цел формирането на изводи по релевантни за спора факти и изискват преценка на събраните по делото в тази връзка доказателства. Подобна дейност е недопустимо да се извършва във фазата по селекция на касационните жалби, поради което и двата въпроса не съставляват такива по правото и съответно не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Първият от въпросите налага тълкуване съдържанието на договора от 1979 г. за учредяване право на надстрояване във връзка с договора от 1969 г. за доброволна делба, каквото не може да се осъществи в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Третият въпрос пък предполага по делото да е доказано, че само А. К. е упражнявал фактическа власт върху таванското помещение както до 1983 г., така и след това до 1997 г., каквито факти по делото не са установени.
Вторият въпрос от изложението няма обуславящо значение за изхода на спора – отсъствието на сила на пресъдено нещо с последиците по чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК на решението по гр.д.№ 505/2003 г. по описа на РС – Асеновград е мотивирано от въззивния съд не съобразно субективните предели на силата на пресъдено нещо на посочения съдебен акт, а по причина отсъствието на идентичност в предмета на двете дела. В съответствие с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че липсва идентичност в предмета на спора по двете граждански дела – настоящото и гр.д.№ 505/2003 г. на РС – Асеновград, поради което нито е съществувало основание за частично прекратяване на настоящото, нито за формирането на извод, че в отношенията между страните по настоящия спор е установено притежанието на ? от таванското помещение в патримониума на праводателите на Л. К..
По отношение на четвъртия от въпросите не е налице допълнителния критерий за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С представената от самата касаторка задължителна съдебна практика (Р № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720/2009 г. на ВКС, І г.о.) и формираната впоследствие такава, обективирана с Р № 118/2014 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. е разяснено, че е възможно при наличие на изградени самостоятелни обекти в таванския етаж те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба, каквито факти обаче нито се твърдят, нито се установяват по делото. В случая се касае до подпокривно пространство с характеристиките на обща част по своето предназначение, което не е установено да е променено по общо съгласие на собствениците в сградата след 1983 г., за разлика от фактите, при които е постановено Р № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720/2009 г. на ВКС, І г.о. Именно различието в установените факти по делата факти е източника и на различните крайни резултати, което обаче не съставлява противоречиво разрешени случаи по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в светлината на разясненията по ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице противоречие и с Р № 409 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 224/2009 г. на ВКС, І г.о. В случая въззивният съд не е отрекъл принципната възможност за придобиване по давност на таванския етаж, а не е намерил за установени фактите, попадащи в приложното поле на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Без значение за изхода на спора се явява петия от поставените въпроси, защото в случая е прието за недоказано праводателите на Л. К. да са осъществявали трайно, явно, необезспокоявано, непрекъснато владение върху процесното таванско помещение, към което да е възможно Л. К. да присъедини упражнявано от нея самата владение. При отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 82 ЗС поставеният от касаторката въпрос се явява неотносим за правния резултат по делото.
По отношение на шестия от въпросите касаторката дори не е изложила доводи да е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с представената от нея практика, нито е обосновала необходимост от произнасяне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за защита пред ВКС – сумата 630 лева общо на Г. Б. Р. и М. Д. Р., както и сумата 630 лева на Н. Д. Р..
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344 от 11.03.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 75/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Л. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Р. и М. Д. Р. сумата 630 лева – разноски за защитата им пред ВКС, съгласно ДПЗС от 20.05.2016 г.
ОСЪЖДА Л. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Р. сумата 630 лева – разноски за защитата й пред ВКС, съгласно ДПЗС от 20.05.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: