О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 05.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.02 .2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №2364 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. П. Р. от [населено място], чрез адв. П.Д., против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 97 от 20.07.2016 г., по възз.т.д.№ 189/2016 г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 145 от 13.11.2015 г., по т.д.№ 202/2014 г. за уважаване на предявения от В. И. Д. срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на 13 700 евро по запис на заповед, издаден на 26.11.2012 г., заедно със законната лихва,считано от 20. 03. 2014 г. до окончателното и изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3096/2014 г. на ПРС
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, предмет на предприетото обжалване, поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1. ”Манифестираният отрицателен факт –липса на каузално основание, от което да произтича вземане по записа на заповед, както и недължимост на плащане по издаден запис на заповед към датата на издаването му – 26.11.2012 г., подлежат ли на доказване от лицето, направило тези възражения и в качеството му на издател на записа на заповед ?”; 2.” При наличие на възражение за липса на задължение по запис на заповед, във вр. с каузално правоотношение, следва ли съдът да укаже на лицето, направило тези възражения, че същото следва в хода на процеса, при условията на пълно и главно доказване, да докаже недължимост на задължението по издадени менителнични ефекти ?” „ Недаването на такива указания представлява ли съществено нарушение на процесуалните норми, водещо до нарушаване правото на защита на страната?” и 3. ”При наличие на възражение по см. на въпрос № 1, поемателят по записа на заповед следва ли да докаже дължимостта на претендираното вземане по записа на заповед?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за достъп до касация, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност е изразил и несъгласие с поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който обусловил решаващите правни, а не фактически, изводи на въззивния съд, обективирани в обжалвания съдебен акт, да се явява от значение за крайни изход на делото, като по отношение на същия трябва да е налице и някое от допълнителните селективни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в нормата на чл.280, ал.1 ГПК, при преценката за допускане на касационно обжалване, касационната инстанция се произнася относно значението на поставения от касатора правен въпрос за решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора, а чрез нея и за изхода на конкретното дело, както и извършва преценка за наличие на съответните критериите за селекция по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл във фазата на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК на преценка подлежат единствено правните изводи на съда, но не и правилността на възприетите по делото факти и преценката на доказателствения материал.
В случая за да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд, след самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, е приел за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 13 700 евро, произтичащо от издаден от ответника Р. на 26.11.2012 г. запис на заповед с падеж 31.01.2013 г.
Поради отсъствие на въведено с исковата молба твърдение за каузално правоотношение между страните, което да е обезпечено с процесния запис на заповед и направено изрично признание с отговора на исковата молба за отсъствие на обезпечителна функция на ефекта решаващият състав на Бургаския апелативен съд, позовавайки се на правната характеристика на записа на заповед на абстрактна сделка, за действителността на която основанието за издаването му и уговорените между страните условия са ирелевантни, е счел, че в тежест на ищеца по предявен положителен установителен иск по чл.422 ГПК е да докаже валидността на менителничното правоотношение между него и издателя на ценната книга относно претендираната сума, редовността на същата от външна страна, както и че подлежи на изпълнение, а в тежест на ответника – издател на ефекта – че е изпълнил задължението, произтичащо от документа или възраженията си за недължимост на плащането. Обстоятелството, че в случая менителничният ефект, авторството ответника на който, като негов издател, не е оспорено е редовен от външна страна документ по см. на чл. 535 ТЗ и вземането, с оглед посочения в съдържанието му падеж – 31.01.2013 г., е изискуемо, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е достатъчно, предвид отсъствие на твърдяни или въведени възражения за конкретно каузално отношение, което ценната книга да гарантира, да обоснове правен извод за основателност на предявения иск.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че единствено въпрос № 3, в съдържанието на който се включва и въпрос № 1, обосновава общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че касаторът не е посочил конкретна практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата характер, съобразно задължителните указания в т.2 на ТР № 1/19.02.2.10 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно, за да бъде отречена приложимостта на визирания критерий за селекция, то възприетото от въззивната инстанция разрешение по въпроса как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед е в пълно съгласие със задължителните разяснения в т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Същите са в смисъл, че записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането, което произтича от абстрактна сделка, основанието на която е извън съдържанието на документа. Затова при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
В случая с отговора на исковата молба ответникът е направил общо оспорване на вземането на ищеца по основание и размер, като изрично е посочил липсата на установени договорни отношения между страните, в изпълнение на които клаузи процесният запис на заповед да е издаден. Твърдение за каузално правоотношение между страните, изпълнението на което процесният менителничен ефект да обезпечава, не е въведено и с исковата молба. Поради това и решаващият състав на въззивния съд, в съответствие с горецитираната задължителна практика на ВКС е счел, че в случая на изследване в производството по чл.422 ГПК не подлежи някакво хипотетично каузално правоотношение.
Що се касае до формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос № 2, то чрез него касаторът всъщност цели да обоснове оплакването си, съдържащо се и в касационната жалба, за неправилност на обжалваното решение, с правните и фактически изводи в което изразява несъгласие. Когато правният въпрос, обаче, е въведен с оглед становище на страната за неправилност на обжалваното решение /както е в разглеждания случай/, т.е. извън решаващите мотиви на въззивното решение, то с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общата главна предпоставка, според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Отделно в тази вр. е, че селективните основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, които касаторът поддържа, са останали неаргументирани, съобразно разясненията в задължителната практика на ВКС, цитирана по- горе, за вложеното в тях от законодателя съдържание.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 97 от 20.07.2016 г., постановено по възз.т.д.№ 189/2016 г., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: