Определение №294 от 5.7.2012 по ч.пр. дело №291/291 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 294

София, 05.07.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 291/2012г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. К. К., чрез пълномощника му адвокат Н. Д., срещу определение № 158 от 02.04.2012г. по гр.д. №1638/2011г. на ВКС, състав на ІІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 07.07.2011г. по гр.д.№953/2011г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Твърди, че определението е неправилно, тъй като разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/2010г./ не касае заварените производства. Освен това лишава жалбоподателя от правото на ефективна съдебна защита и право на достъп до правосъдие. Приетото от ВКС тълкуване е противоконституционно и в нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като съгласно чл.280,ал.2 ГПК условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 17.08.2011г. срещу въззивно решение от 07.07.2011г.. Следователно производството пред ВКС /както и пред Пловдивския окръжен съд/ е образувано след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. С оглед прякото действие на процесуалноправната норма – тя урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици, то и на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./, приложима в случая е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция. Това е така, защото в §25 е уредено разглеждането на заварените висящи производства по досегашния ред, което означава че подадените до влизане в сила на новата ал.2 на чл.280 ГПК /21.12.2010г./ касационни жалби подлежат на разглеждане по стария ред. Касационните жалби поставят началото на касационното производство и затова на разглеждане по новия ред ще подлежат тези, които са подадени след 21.10.2010г. Без правно значение е какъв е бил редът за обжалване на въззивното решение към момента на предявяване на иска. Позоваването от страна на жалбоподателите, че е ограничен достъпът до трета инстанция е неоснователно. К. съд на РБ се е произнасял относно ограничението на достъпа до касационната инстанция чрез въведено селектиране на жалбите и съществуващия достъп до две инстанции пред съд, който не е ограничен. С решение на КС №4/16.06.2009г. по к.дело №4/29009г. /ДВ бр.43/2009г./ е прието, че от разпоредбата на чл.119 от Конституцията на РБ не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно.
Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 158 от 02.04.2012г. по гр.д. №1638/2011г. на ВКС, състав на ІІІг.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top