О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
Гр.София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 259/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Л. В. срещу Определение № 3825/5.12.2018 г. на Софийския апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 5471/2018 г. по описа на същия съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено определение на СГС, І ГО, 17 състав, постановено на 20.09.2018 г. по гр.д.№ 3188/2014 г. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото спрямо него поради липса на международна компетентност на сезирания съд. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и прекратяване на производството по иска срещу А. Л. В.. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Какво е съдържанието на понятието „местоживеене“ по смисъла на чл.59 на Регламент /ЕО/ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела съгласно разпоредбите на българското право и налице ли е международен елемент когато към момента на възникване на правоотношението настоящият адрес на ответника е на територията на друга държава членка на ЕС;
2.Следва ли съдът да даде указания на ответника при служебно констатиране на международен елемент, че има право да се позове на липса на международна компетентност на българския съд и съставлява ли съществено процесуално нарушение липсата на указания за възможността на ответника да се позове на липса на международна компетентност. Следва ли изрично да е дадено указание за последиците от неупражняване на възражението за липса на международна подведомственост за да се приложат правилата на мълчаливата пророгация на компетентност.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното определение.
В срока за отговор на частната жалба „Банка П. България“ АД София изразява становище, че същата е неоснователна и не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на САС и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на един от двамата ответници по осъдителен иск за вземания по договор за банков кредит за липса на международна компетентност на българския съд поради постоянното местоживеене на ответника-кредитополучател А. Л. В. в Испания. Към момента на сключването на договора за банков кредит – 12.10.2007 г. – В. е бил с постоянен адрес в [населено място], т.е. на територията на Република България, договорът е сключен с цел финансиране на покупката на жилищен имот в [населено място]. Видно от съдържанието му адресът за кореспонденция на кредитополучателя е в [населено място] и към момента на сключване на договора и двете страни по кредитното правоотношение са с адрес на територията на Република България. Договорът е сключен в страната, мястото на изпълнение на задължението е у нас, седалището на банката-кредитодател е в Република България, постоянният и настоящ адрес на кредитополучателя към момента на сключване на потребителския договор са на територията на Република България, поради което съдът е заключил, че по отношение на процесния договор не е налице международен елемент. Към момента на сключването му страните са били с местожителство на територията на Република България и към момента на депозирането на исковата молба първоинстанционният съд правилно е преценил, че делото му е подсъдно по правилата на международната подсъдност. С отговора на исковата молба ответникът-жалбоподател не е оспорил компетентността на българските съдилища и е предприел действия за защита на субективните си материални права, без да релевира възражения за неподведомственост на спора на българския съд. В практиката си СЪДЪТ на ЕС еднозначно приема, че възражението за международна неподсъдност следва да се направи с първото действие за защита на правата и законните интереси на ответника според националното право. В настоящия случай то е следвало да бъде направено с отговора на исковата молба. В надлежно депозирания от А. В. отговор не е заявено възражение, че делото не е подсъдно на българския съд. Безспорно е и обстоятелството, че ответниците са двама и вторият от тях – И. Т. – поръчител по договора за ипотечен кредит и солидарен длъжник съгласно анекс № 2 от 31.08.2009 г. към договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1417/Р/2007 г. има постоянен адрес в [населено място], а при няколко ответници българският съд е компетентен, ако основанието за компетентност е налице по отношение на единия от тях. Въззивният съд е заключил, че обжалваното определение следва да бъда потвърдено поради неоснователност на частната жалба на А. Л. В..
Видно от съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивния съд формулираните от жалбоподателя въпроси не са обусловили решаващата воля на състав на САС по предмета на процесуалния спор. За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е счел, че по отношение на процесния договор сключен в Република България между страни по кредитното правоотношение с адрес на нейна територия, не може да се приеме, че е налице международен елемент. Компетентен да разгледа спора е българският съд и обстоятелството че единият ответник живее и работи в чужбина, е ирелевантно за него. Делото е свързано лично и териториално с нашата държава чрез всички свои елементи, поради което компетентен да разгледа спора е българският съд. Съобразителната част на обжалваното въззивно определение не съдържа отговор на въпросите по т.1 на изложението, които не са били обект на обсъждане, отнасят се до тълкуването и прилагането на текст на Регламент /ЕО/ № 44 2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, представляващ част от правото на ЕС, определящо подведомствеността на спорове с международен елемент, свързан с държава членка на ЕС, какъвто според въззивния съд липсва. Цитираният регламент е приложим при т.н. „трансгранични спорове“.
Вторият въпрос е хипотетично зададен и също предпоставя международен елемент, какъвто не е констатиран от въззивния съд. Отговорът му би бил от значение за правилността на обжалваното определение и законосъобразността му, а не за изхода на спора. Основанията за достъп до касация са различни от основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281 т.3 ГПК, който не са обект на проверка в производството по селектиране на касационните жалби.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания.
Неоснователно е и позоваването на квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.1 пр. 3 ГПК. Когато обжалваният въззивен акт е незаконосъобразен поради неточно тълкуване и прилагане на правна норма, както и когато е постановен в евентуално противоречие с практиката на ВКС или с актове на Съда на Европейския съюз допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице очевидна неправилност и при евентуално неправилно решени от съда спорни въпроси относно приложим закон, действие на правни норми и др. В случая въззивното определение не е постановено при видимо тежко нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3825/5.12.2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5471/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: