О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 8.06. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на трети юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 65 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК във вр. чл. 114 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А. срещу определение № І* от 6.11.2008 г. по ч. гр. д. № 526/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Бургаския районен съд определение от 29.09.2008 г. по гр.д. № 3792/2008 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба “М” Е. в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството пред Бургаския районен съд е образувано по подадена от А. И. А. срещу “М” Е. , гр. С. искова молба за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 1308 евро, представляваща неизплатени командировъчни суми. В преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК ответното дружество е възразило, че делото не е подсъдно на този съд. С определение от 29.09.2008 г. Бургаският районен съд е приел, че не са налице условията на чл.114 ГПК, поради липса на данни ищецът обичайно да е полагал своя труд в съдебния му район, прекратил е производството пред себе си и изпратил делото на компетентния съд- Софийски районен съд, където е седалището на дружеството.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното определение, по съображения, че ищецът не е доказал мястото, където обичайно е полагал своя труд да е на територията на Бургаския районен съд. Приел е, че с представеното извлечение от трудовата книжка, в което отразяванията са до 1.02.1995 г. ищецът не е доказал твърдението си, че обичайно е полагал труд в гр. Б., което е обусловило извода му за неподсъдност на делото на Бургаския районен съд.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно относно местната подсъдност на възникналия трудовоправен спор в хипотезата, когато работникът полага своя труд в едно населено място, а работодателят има седалище в друго населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения на въззивния съд, с които се оставят без уважение части жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК частният жалбоподател се позовава на т. 3 – въпросът за изборната местната подсъдност по чл. 114 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Произнасянето на въззивния съд по този въпрос не касае тълкуване на нормата на чл.114 ГПК, което да обуславя проверка на определението по критериите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че обичайно е полагал труда си в гр. Б., предвид на това, че заверките в трудовата му книжка са направени до 1.02.1995 г. Освен това, същият като водач на товарен автомобил е осъществявал превози обичайно не на едно териториално определено място, а на различни места в страната и извън нея, видно от доказателствата за задгранични командировки. По тези съображения с обжалваното въззивно определение е прието, че ищецът не е доказал наличието на специалния елемент на изборната местна подсъдност по чл.114 ГПК.
Предвид на това, не може да се приеме, че решаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № І* от 6.11.2008 г. по ч. гр. д. № 526/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: