ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
гр. София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 433 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. Д., К. Д. Е. и Ефтим Д. Ефтимов, действуващ чрез законния си представител Н. Д. , срещу решение № 650 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 578/08 г. на Окръжен съд гр. Д.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата В. Е. Г. и М. Е. Д..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 75 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 75/07 г. на Районен съд гр. К.. П. е ново решение, с което е признал за установено по отношение на В. Г. и М. Д. , че Н. Д. , К. Е. и Ефтим Ефтимов, действуващ чрез законния си представител Н. Д. , като наследници на Д. Д. , са собственици по наследство на по 1/9 ид. ч. от поземлен имот № 8* с площ 952 кв. м., заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м. и две стопански сгради. Отхвърлил е иска за собственост в останалата му част за размер на 6/9 ид. ч. от имота.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за определяне правното основание на иска. Предявеният иск бил по чл. 79 ЗС, а не чл. 97 ГПК /отм./. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС.
За да са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да уважи частично иска за собственост съдът е приел че ищците, които са наследници на Д. Д. , са предявили установителен иск за собственост на имот придобит въз основа на давностно владение. Дворното място било собственост на Ефтим И. През 1982 г. той и съпругата му Р. И. продали имота на сина си Д. Д. с договор за гледане и издръжка. С влязло на 12.05.1995 г. в сила решение договорът бил развален. До смъртта си през 1996 г. Ефтим И. живеел в имота, в който живеели и ищците. Съдът е преценил показанията на посочените от страните свидетели и е приел, че ищците са владели своята част, като били държатели на частта на ответниците които са сестри на Д. Д. Не било доказано че правата на ответниците са отблъснати, затова съдът признал правото на ответниците че са собственици общо на 1/3 ид. ч. от имота по наследство, като изложил съображения че не са собственици на целия имот въз основа на давностно владение.
Въпреки че в изложението са цитирани няколко решения, приложено е само решение № 86 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 590/06 г. ВКС І ГО, на което въззивното решение не противоречи. В него също е прието, че за да се придобие имот по давност от наследник, заявилият права трябва да докаже че е завладял имота по отношение на другите сънаследници и е отблъснал тяхната фактическа власт, като е демонстрирал претенцията си на собственик. В разглеждания случай такива факти не са доказани, затова не се касае за тълкуване на закона по различен начин. Не се касае за противоречие в тълкуването на правните норми, а до преценка на конкретни доказателства, които съдът е тълкувал с оглед разпоредбите на закона. Изброяването на решения които не са приложени, а и някои от тях и не са пълно обозначени, не обосновават необходимостта от разглеждане на касационната жалба. За да се извърши преценка дали има противоречиво разрешение на въпроса, решенията трябва да бъдат приложени и съобщени на ответната страна, за да и се даде възможност да се запознае с тях и вземе отношение по съществения въпрос.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 578/08 г. на Окръжен съд гр. Д..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: