О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 26.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 50/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от П. на Република България чрез прокурор при Апелативна прокуратура-Пловдив и О. д. на М. , гр. П. чрез ст. юрисконсулт Е. Г. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, втори състав № 257/13.10.2009 г., постановено по гр. д. № 624/2009 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 562/31.03.2009 г. по гр. д. № 2395/2008 г., с което на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ О. д. на М. , гр. П. и П. на Република България са осъдени солидарно да заплатят на В. Х. Р. от гр. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000 лв. със законна лихва от 6.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв., както и 393 лв. държавна такса и разноски за един адвокат по съразмерност.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване представителят на Апелативна прокуратура-Пловдив се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК и не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Посочил е решение № 1599/05 г. по гр. д. № 876/04 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 48/04 г. по гр. д. № 2041/02 г., ВКС, ІV г. о., копия от които са приложени.
С изложението, приложено към касационната жалба от името на ОД на МВР-Пловдив процесуалният представител на този жалбоподател също се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на разбирането, че казусът е решаван противоречиво от съдилищата са посочени решение на РС, Пловдив по гр. д. № 1190/2009 г., потвърдено с решение на ПОС № 1576/9.10.2009 г. с твърдението, че по сходен предмет на делото Пловдивският окръжен съд е осъдил не солидарно, а отделно П. и ОДМ. с мотива, че дейността по провеждане на досъдебното производство следва да се отчита в съответствие с протичането на отделните фази на процеса. Поддържа се и противоречие на решението с практиката на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При произнасяне по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби по следните съображения:
Общо задължение на касатора съгласно чл. 280, ал.1 ГПК е да формулира ясно и точно материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата и/или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Неизпълнението на това задължение само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнително посочените основания за това. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело /ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
В конкретния случай посоченото задължение не е изпълнено и по двете приложени към касационните жалби изложения относно допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С изложението към жалбата на представителя на П. не се съдържа формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата.
Независимо от това от твърдението, че съдът не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и с практиката на съдилищата по приложените съдебни решения на различни състави на ІV г. о. при ВКС може да се извлече материалноправен въпрос относно определянето на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно т. 11 от ТР № 3/2004 г., ВКС, ОСГК размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което съдилищата присъждат на основанията по ЗОДОВ следва да се определя по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД, а с р. ІІ на ППлВС № 4/68 г. по задължителен начин е разяснено понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед задължението за съдилищата във всеки отделен случай да съобразяват всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства извършената преценка при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед особеностите на конкретен случай, предмет на дадено дело, не може да бъде определяща при извършване на същата преценка, но по друго дело. По тези съображения в случая не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От изложението към жалбата на ОДМ. , Пловдив може да се извлече материалноправен въпрос: солидарно или разделно следва да отговарят ответниците по исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
В подкрепа на посоченото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се е позовал на влязло в сила съдебно решение, по което ответниците са осъдени да отговарят за претърпените от ищеца неимуществени вреди разделно, така както е поискано от ищеца с петитума на исковата молба.
Конкретният случай не е такъв.
Отговорността на ответниците М на РБ за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение в случая е претендирана от тях солидарно и съгласно § 1 ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 53 ЗЗД обезщетението за вреди е присъдено солидарно.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, втори състав № 257/13.10.2009 г., постановено по гр. д. № 624/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: