О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.С., 11.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.50051 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Н. срещу решение №.561/20.03.15 по г.д.№.3413/14 на Софийски апелативен съд, ГК, 10с., с което, след отмяна на решение от 18.02.14 по г.д.№.10130/10 на Софийски градски съд, 13с., предявеният от А. Н. срещу Д. С. Р. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за признаване за установено, че А. Н. не дължи на Д. Р. сумата 30000лв. главница и 603,40лв. разноски по изпълнителен лист, който е бил издаден по г.д.№.17130/07, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски и такси по и.д.№.20107830400551, продължено по и.д.№.2011786040006 на ЧСИ М., е отхвърлен като неоснователен.
Ответната страна Д.Р. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за неоснователен, доколкото оспореният запис на заповед съставлява валиден менителничен ефект. Посочил е, че записът на заповед е абстрактна правна сделка, поради което наличието на причина /основание/ за вземането не е поставено в зависимост от материалните предпоставки, от които това вземане произтича. В случая безусловното задължение да се плати е установено по делото въз основа на запис на заповед, който е редовен от външна страна и съдържа необходимите задължителни реквизити. Те обуславят неговата валидност и действителност. Съгласно ТР 1/04 на О. на ВКС след като в записа на заповед е вписана дата, на която издателят е посочил, че поема безусловно задължение за плащане на определена парична сума и при наличие на останалите изискуеми в закона елементи, вземането е валидно. Съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството, че издателят на записа е посочил дата, която е различна от тази, на която в действителност е положил подписа си. В случая от съдържанието на документа се удостоверява изискуемо менителнично вземане, чийто падеж е настъпил и не се оспорва, че е подписан от неговия издател /изрично в обстоятелствената част на исковата молба/, а освен това са налице и останалите предпоставки на чл.535 ТЗ. Предвид изложеното съдът е приел, че е налице валиден запис на заповед. В съответствие с този извод е посочил, че поради несъвпадение с изводите на СГС атакуваното решение следва да се отмени, а предявения иск – да се отхвърли – в какъвто смисъл е и постановения диспозитив. В текста на решението – след излагането на фактите и преди обосновката от правна страна на горепосочения краен извод за валидност на записа /стр.2 абзац последен/ – се съдържа отбелязване, че „по делото се установява по несъмнен начин, че между страните не е налице валидно менителнично задължение по процесния запис на заповед”.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като формулира въпросите: 1. ”При два противоположни и изключващи се правни изводи, въззивният съд спазил ли е изискването на чл.236 ал.2 ГПК т.е. налице ли са мотиви в обжалвания съдебен акт? Наличието на противоречиви правни изводи представлява ли допусната от въззивната инстанция очевидна фактичека грешка?”; 2. ”Действителен ли е като менителничен ефект запис на заповед, на който посочената дата на издаване е неистинска?”; 3. „Допустимо ли е при наличието на безспорни официални свидетелстващи доказателства, удостоверяващи че издателят на запис на заповед не се е намирал на посоченото в ценната книга място на издаване, че са налице императивно изискуемите се задължителни реквизити, а именно дата на издаване, място на издаване и подпис на издател?”; 4. ”Следва ли да се приеме за ирелевантно обстоятелството, че посочената дата в ценната книга е различна от тази, на която действително е положил подписа си?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
По отношение на първия въпрос липсва противоречие с цитираната и приложена задължителна и незадължителна практика на ВКС. Решение №.355/3.10.12 по г.д.№.35/12 на ВКС, І ГО /съставляващо задължителна практика по чл.290 ГПК/ касае въпроса дали липсата на мотиви води до нищожност на съдебното решение /прието е, че решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а постановено при съществено нарушение на процесуалните правила (източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението /чл.189 „г” ГПК отм, чл.236 ал.2 ГПК/ – мотивите не са част от него). Тази практика е неотносима към първия въпрос от изложението и не би могла да обоснове допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите решения /реш.№.225/28.03.14 по г.д.№.948/12 (по чл.290 ГПК) и решения №.1414/29.10.03 по г.д.№.2264/02, ІІ ТО, и №.642/29.05.02 по г.д.№.1423/01, ВКС (незадължителна практика)/ касаят записа на заповед, реквизитите и оспорването му – и следователно също са неотносими към първия въпрос от изложението. При тези обстоятелства те не биха могли да обосноват допускане на касация на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. От друга страна не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – доколкото по въпросите кога съдебният акт е мотивиран, на какви изисквания следва да отговарят мотивите и кога е налице хипотеза на явна фактическа грешка, е налична трайна и безпротиворечива практика, в това число задължителна /напр. реш. №.360/13.06.2014 по г.д. №.796/2012, IV ГО, ГК, реш. №.318/6.07.12 по г.д.№ 615/10, I ГО, реш. №.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, IV ГО, реш. №.207/31.07.15 по г.д. №.7030/14, IV ГО, реш. №.168/2.08.13 по г.д.№.580/12, IV ГО и др./, която е съобразена. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не се касае за наличие на противоречиви и изключващи се правни изводи и хипотеза на очевидна фактическа грешка. Действително в текста на решението се съдържа първоначална констатация, че записът на заповед е невалиден. Непосредствено след нея, обаче, съдът е изложил мотиви, съдържащи единствено доводи защо намира, че процесният запис на заповед е валиден – които са последвани и от съответен заключителен извод, че е налице валиден запис на заповед. Именно в съответствие с този извод е и диспозитива на решението /с който се отменя първоинстанционния акт и иска за признаване за установено, че сумата не се дължи, е отхвърлен/. При това положение очевидно се касае до техническа грешка в текста на решението, решаващата и обосновавана воля на съда е, че записът е валиден, и тя е правилно възпроизведена в диспозитива-респективно не е налице хипотеза на липса на мотиви или на явна фактическа грешка.
Третият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал въпроса дали при доказателства, удостоверяващи, че издателят не се е намирал на посоченото в ценната книга място на издаване, записът съдържа изискуемите реквизити дата на издаване, място на издаване и подпис на издател. Предвид изложеното той е неотносим към решаващата му воля и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване.
Останалите въпроси касаят валидността на запис на заповед, при който вписаната дата на издаване е антидатирана, респективно значението й за действителността на ефекта. Те се задават в контекста на твърдения, че при антидатиране е налице липса на реквизит, обуславяща нищожност на менителничния ефект. Във връзка с тези въпроси вече е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК – опр.№.309/ 28.04.10 по ч.т.д.№.28/10, II ТО, ВКС. Съгласно същата датата на издаване е един от задължителните реквизити, които трябва да съдържа менителничния ефект; установяването на последващо извършено датиране или антидатиране е правно ирелевантно за действителността му, достатъчно е посочената дата да е възможна. В. съд, като е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че издателят на записа е посочил дата, която е различна от тази, на която вдействителност е подписал документа /безспорно датата на издаване на записа 15.08.06 е възможна дата от календара за 2006 и не предхожда деня на падежа 22.06.07г./, не се е отклонил от горната практика, а я е съобразил. Същевременно доводи във връзка с неспособност на издателя да се задължава поради порок на волята не са били навеждани, падежът по ефекта е точно определен ден, вписан в самия запис /а не определяем в зависимост от датата на издаване/, а при твърдяна симулация страната разполага с други средства за охраняване на интересите си.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.561/20.03.15 по г.д.№.3413/14 на Софийски апелативен съд, ГК, 10с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: