О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 13.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 282 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 т. 1 – във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” А. – гр. Д. с вх. № 1309/26.V.2008 г., подадена от изп. директор Д. Д. , против определение № 87 на Добричкия ОС, ГК, от 30.ІV.08 г., постановено по ч.гр.д. № 325/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу определение № 26 на РС-Добрич от 13.ІІ.2008 г. по гр.д. № 984/07 г. – за прекратяване на първоинстанционното производство поради констатирана липса на правен интерес от водене на установителен иск за разкриване на престъпно обстоятелство. Оплакването на търговеца-частен касатор е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на въззивния съд, поради което той претендира отменяването му, така както „и на потвърденото с него определение на ДРС за прекратяване на гр.д. № 984/07 г.” и за връщане на делото в първостепенния съд с оглед произнасяне по основателността на установителния иск.
В краткото си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение, частният касатор се позовава на разрешен от Добричкия ОС съществен процесуалноправен въпрос, отнасящ се до предпоставките, обуславящи правния интерес от водене на иск с правно основание по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, по който нямало практика на ВКС и затова предстоящо произнасяне на последния щяло да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /арг. т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба /както и по уст. иск/ Р. К. Б. от гр. Д. и Е. Ж. А. М. от същия град, действаща с фирмата „Д” със седалище в същия град, не са ангажирали свои становища нито по нейната допустимост, нито по основателността й.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че макар и постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в производството пред Добричкия ОС, частната касационна жалба на „А” А. – гр. Д. не следва да бъде разглеждана по същество. Съображенията за това са следните:
В обстоятелствената част на исковата си молба търговецът-настоящ касатор е аргументирал правния интерес от водене на иска по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ – за установяване, че през 1994 г. ответникът Б. бил извършил престъпление по смисъла на чл. 282 НК, с това, че при евентуалното уважаване на тези искова претенция можело да се постигне и отмяна на неблагоприятно за д-вото влязло в сила решение по реда на чл. 231, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. По същество това е било твърдение за наличието на втората предпоставка за допустимост на иска за установяване на престъпно обстоятелство: то да е релевантно за отмяна на едно влязло в сила решение. В своето решение по гр.д. № 1773/03 г. ВКС, ТК, Второ отделение е имал случай да се произнесе, че установителният иск за установяване наличието на престъпно обстоятелство е допустим, но само когато са налице посочените в съответния текст на процесуалния закон основания, „осуетяващи наказателния процес”. Изрично ВКС е посочил в това си решение, че в случая – предмет на разглеждане по делото, е било отказано образуването на предварително производство, тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Следователно не се касае за въпрос, релевантен за точното прилагане на закона и едновременно с това – от значение за развитие на правото. Именно точното прилагане на закона /чл. 231, ал. 1, б. „б” ГПК-отм./ обуславя изискване преценката за наличие на правен интерес от водене на иска по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ имплицитно да се свързва с това доколко конкретното престъпно обстоятелство, чието разкриване по този ред се претендира, е такова деяние на страна в граждански процес, което да е било във връзка с решаване на делото, по което е постановено влязлото в сила решение.
С оглед изложеното касационно обжалване на атакуваното от „Д” А. – гр. Д. въззивно определение не следва да се допуска, тъй като касаторът не е обосновал надлежно, че последното попада в приложното поле на този инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 87 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 30.ІV.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 325/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 282 по описа за 2008 г.