О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3778/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Български пощи ЕАД срещу решение №3783 от 27.05.2019г. по в.гр.дело № 2002/2019г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 19.11.2018г по гр.д.№27903/2018 г на Софийски районен съд за отмяна на уволнение при съкращение на щата,поради незаконосъобразно извършен подбор, възстановяване на ищцата В. Ж. В. на длъжността „главен експерт“ към отдел „Координация на проекти“, Дирекция „Координация на проекти и международна дейност“ и е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
При реално съкращение и правилно очертан кръг на лицата,участвали в подбора – трима служители с идентични по длъжност трудови функции ,с иска е оспорена оценката в протокол на комисия от 22.02.2018 г., по който ищцата има най-малко точки по критерия качеството на изпълняваната работа и способността й да работи в екип, обусловило в решаваща степен нейното съкращение. Уволнението е отменено поради незаконосъобразно приложен чл.329, ал.1 КТ, предвид ангажираните от работодателя доказателства не е проведено съответното доказване на фактическите обстоятелства,представляващи обективно основание за по- ниска оценка на ищцата. Съобразени са показанията на двама ангажирани от ответника свидетели.От показанията на директора на дирекцията Б. П., не са установени конкретни факти които да обосновават определената оценка за качество на работата на ищцата, съответстваща на „незадоволително изпълнение на текущите работи“ по критериите на работодателя . Нямало е конкретни свидетелства и за посочените в оценката технически грешки и неточности в работата. Прекият ръководител – свидетелката Л., не е участвала в комисията по подбора. Същата е изтъкнала пред съда задоволство от работата на ищцата и нейните трудови умения, докато за един от другите трима участвали в подбора служители не се е установило дали изобщо е извършвал трудови функции във връзка с работата , на която е назначен , за да се направи извод за обективна съпоставка .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд , изтъква се и основание по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК , по един и същи въпрос : дали работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона,прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329, ал.1 КТ, които независимо от спецификата са относими към нормативно регламентираните критерии .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се сочи противоречие с реш.№ 347/2014г по гр.д №4084/2013г на ІІІ г.о , реш. №№414/2016г на ІV г.о и реш. №525/2013г на ІV г.о на ВКС. Противоречието се изразява в това, че работодателят има правото да преценява нивото и качеството на изпълнение на работата , което е преценка по целесъобразност , а въззвиният съд не бил изложил съображения в тази насока . За наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК съображения не са изложени.
От ответника по жалбата В. Ж. В. , чрез адв. Е. М. , е постъпил отговор с който се оспорва допустимостта на жалбата предвид съответствието на обжалваното решение с установената практика на ВКС , включително изтъкнатата.Въззивният съд не е правил преценка по целесъобразност , а съответно е посочил че не са ангажирани доказателства в подкрепа на поставената оценка , която по един от критериите(умения за работа в екип) съгласно утвърдени при работодателя правила например, съответства на„отделни прояви на конфликтност” За подобно поведение не са били и наведени конкретни твърдения , напротив : единият свидетел е заявил,че не е забелязал подобно поведение,а прекият ръководител отрекла да е имало такива случаи в нейния екип. Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По поставения въпрос, свързан с оценката при подбора въззивният съд е съобразил на практика именно отговора, даден в изтъкваната от защитата практика на ВКС(реш. № 347/2014г по гр.д № 4084/2013г ІІІ г.о и реш. № 414/2016г по гр.д №2831/2015г ІV г.о) както и приетото ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК. Съдът проверява дали работодателят е провел подбора съобразно изискванията на закона и прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.329 КТ.Тази проверка въззивният съд е обективирал в решаващите си изводи не като проверка по целесъобразност, както се поддържа във въпроса ,а по начина ,очертан в установената практика на ВКС , (вкл. цитираната от касатора ) относно границите и предмета на съдебния контрол.Проверил е съобразно ангажираните от касатора доказателства основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действителното ниво на изпълнение на възложената работа при ищцата.
Работодателят носи доказателствена тежест по обосноваността на оценката спрямо ищеца в трудовия спор ( ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК) и това е обусловило решаващите изводи на съда в случая. Ищцата е получила най- малко точки от трима участници в подбора Писмени доказателства, обективиращи начина на спраявяне с работата не са били представени в съдебния спор и за да изгради преценка дали подборът е обективен, съдът е обсъдил показанията на двама свидетели, първият от които ръководител на съответната дирекция в предприятието , а вторият е пряк ръководител на ищцата.Нито един от двамата свидетели не е участвал в комисията,съставила протокола с незадоволителна оценка на ищцата по критерия „качество на работа” и „умения за работа в екип” и не е изтъкнал нито един факт, който да обоснове ниската оценка. Напротив, св.С.Л. като пряк ръководител на отдела,в който ищцата е работела е дала показания, които изключват обосноваността на възриетата при уволнението оценка. Според нейните показания членовете на комисията, не са имали ”пряко касателство” към отдел „Координация по проекти”,ръководен от нея.Единствено две от служителките в този отдел са изпълнявали оценяваната работа по проектите.В показанията си, свидетелката ясно е изразила задоволство от работата на ищцата без да отдава предпочитание между двете ръководени от нея служителки, а за работата на третият служител е посочила ,че не може да свидетелства,тъй като не е работел по проекти на отдела. По делото не е установено какво е работел третият оценяван служител,нито с кого е работел в екип .Същият обаче е получил по-висока оценка от ищцата по критерия „работа в екип” и за качествено справяне с работата.Според свидетелката ищцата В., заедно със служителка К.С. (оценена най- високо от комисията) е участвала по всички изброени налични проекти в отдела ,в екип и добре- с оглед процеса на работа и на крайния резултат. Не се засвидетелстват допускани грешки от ищцата,нито проблем при екипната работа.Това не твърди в показанията си и директора П., който не бил забелязал проблем с комуникацията при ищцата,но поддържа оценката на работодателя като твърди,че имало случаи в критични ,пикови моменти на натоварване ищцата да е в отпуск по болест,което натоварвало другите, него включително. Прекият ръководител св.Л. посочва,че ищцата не е отсъствала немотивирано и че екипът се е справял със задачите.Тъй като оценката при подбор е съпоставителна, в тежест на работодателя е да я защити при съдебния контрол. При така ангажирани доказателства, решаващата преценка на въззивния съд за законосъобразност на подбора съответства на указания в практиката на ВКС начин за нейното формиране, посочен включително в решение № 525/2013г по гр.д № 1354/2011г ІV г.о на ВКС. В това изтъквано от защитата решение е даден отговор на друг правен въпрос – следва ли да се преценява дисциплинарното минало на служителите при подбор .
Не е налице посоченото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , нито е налице основанието по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК На поставения правен въпрос е даден ясен отговор в практиката на ВКС и въззивното решение е съобразено с нея, в съответствие с приетото в ТР №3 /2011 по т.д№3/2011г ОСГК на ВКС по приложението на чл.329 ал.1 КТ. Ето защо не е налице и основание за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаните от защитата основания , както и по критериите , съобразявани служебно Върховен касационен съд .
Следва да се присъдят разноски за адвокатска защита , установени в размер на 700 лева
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №3783 от 27.05.2019г. по в.гр.дело № 2002/2019г. на Софийски градски съд
Осъжда Български пощи ЕАД да заплати на В. Ж. В. сумата 700 лева рзноски за настоящата инстанция
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .