О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С. 14.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2652 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. П. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против определение № 310 от 3.02.2017г. по в.ч.гр.д.№ 205/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11161 от 17.10.2016г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№ 52276 от 10.10.2016г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за освобождаване.
Като основание за допустимост се позовава на това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: При искане за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса следва ли да се съобразяват и доходите на другите лица от общото домакинство на молителя, които при това не са членове на неговото семейство?
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател е предявил иск срещу [фирма] на 27.08.2015г. Исковата му молба е оставяна без движение три пъти /с определения от 28.08.2015г., 15.09.2015г., 6.10.2015г./ от районен съдия, които и е прекратил производството на 5.11.2015г. По реда на инстанционния контрол, на 15.06.2016г. делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по иска за парично вземане. Веднага след връщането, с определения от 7.07.2016г., а след това от 17.08.2015г. и от 31.08.2016г., делото отново е оставяно без движение.
Още в исковата си молба от 27.08.2015г., ищецът е заявил, че не разполага с достатъчно финансови средства за заплащане на такси, като на 4.11.2015г. е представил доказателства за влошеното си здравословно състояние и липсата на средства за издръжка. Съобразявайки последните, на 7.07.2016г. В. му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство.
По молбата за освобождаване е от държавна такса в размер на 50лв., В. се е произнесъл с определение №10334 от 28.09.2016г., като я е оставил без уважение.
Последвала е частна жалба с вх.№ 52276 от 10.10.2016г., с приложени нови доказателства за липса на доходи.
С разпореждане № 39924 от 11.10.2016г. е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв.
Последвала е молба от 17.10.2016г. за освобождаване от внасянето на държавна такса от 15лв., която е оставена без уважение с разпореждане № 11161 от 17.10.2016г.
Молителят е подал частна жалба с вх.№ 58340 от 7.11.2016г. срещу разпореждането за оставяне без уважение на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15лв.
Оставена е без движение с указания за внасяне на държавна такса от 15лв. и след неизпълнението им е върната с разпореждане № 49046 от 2.12.2016г.
Разпореждане № 49046 е отменено на 18.01.2017г. от В., който изрично е посочил, че е процесуално недопустимо съдът да прилага чл.262 ал.2 т.2 ГПК докато не приключи производството по чл.83 ал.2 ГПК с влязъл в сила акт и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В. с разпореждане № 3815 от 26.01.2017г. е изпратил на В. за разглеждане частна жалба с вх.№ 58340 от 7.11.2016г.срещу разпореждане № 11161 от 17.10.2016г.
С определение № 310 от 3.02.2017г. В. е потвърдил разпореждане № 11161 от 17.10.2016г.
Срещу това определение е подадена настоящата частна касационна жалба с вх.№ 4768 от 16.02.2017г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв.
Последвала е отново молба за освобождаване от внасянето на държавна такса от 15лв., която е оставена без уважение с подлежащо на обжалване определение № 649 от 9.03.2017г.на В..
Срещу последното е подадена частна жалба с вх.№ 8347 от 22.03.2017г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Отново е поискано освобождаване от внасянето й. Съдът е изпратил делото за произнасяне /за първи път без такса/ на ВАС за произнасяне по искането и с определение № 278 от 11.05.2017г. съдът е отменил определение № 649 от 9.03.2017г.на В. и е освободил молителя Т. от заплащане на такси и разноски по в.ч.гр.д.№ 205/2017г. на В..
Предмет на настоящето производство е частна касационна жалба с вх.№ 4768 от 16.02.2017г.срещу определение № 310 от 3.02.2017г. по същото в.ч.гр.д.№ 205/2017г. на В. за освобождаване от държавна такса от 15лв.
Съобразявайки изложеното и препращащата норма на чл.274 ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне разглеждане по същество на подадената частна касационна жалба по поставения от касатора въпрос, касаещ релевантните обстоятелства, които следва да съобразява съда при преценката на направено искане за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса, който счита, че в случая е разрешен от въззивния съд в противоречи с установената практика. Съгласно същата /например определения по чл.274 ал.3 ГПК с № 553 от 1.10.2010г. по ч.гр.д.№ 448/2010г. на ІV г.о., № 27 от 18.01.2016г. по ч.гр.д.№ 42/2016г. на ІV г.о./, освобождават се от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. При преценката си съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства, които са във връзка с примерно изброените в чл.83 ал.2 ГПК критерии – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение /ерген, семеен, вдовец, деца – техния брой и възраст и дали живеят с молителя/, трудова заетост, здравословно състояние, възраст. Получаваните доходи на други лица от общото домакинство на молителя, които не са членове на неговото семейство, могат да са от значение и да се преценят само ако са в зависимост и между тях и доходите на лицето, което е направило искането по чл.83 ал.2 ГПК, е установена връзка. Във всички случаи обаче, съдът се произнася в рамките на молбата, с която е сезиран, като съобразява всички направени до момента идентични искания и постановените съдебни актове във връзка с тях. В производството по чл.83 ГПК, съдът следва да съобразява и основните начала /посочени в глава втора чл.5-13 ГПК/, като се произнася съобразно точния смисъл на закона, изхождайки от общия разум и служебно извършвайки необходимите процесуални действия по движение на делото.
Разгледана по същество, подадената частна касационна жалба е основателна.
Предмет на преценка е законосъобразността на определение на В., за оставяне без уважение на молба за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба, след като – до този момент – схемата: частна жалба, разпореждане за оставянето й без движение за внасяне на държавна такса и молба за освобождаване от внасяне на същата – се е разигравала три пъти, след като съдът вече веднъж е констатирал, че молителят е с влошено здравословно състояние и не разполага със средства за издръжка, поради което му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство и веднъж вече е освободил молителя Т. от заплащане на такси и разноски по цялото в.ч.гр.д.№ 205/2017г. на В., по което е постановено и определение № 649 от 9.03.2017г., предмет на настоящия контрол.
Настоящият съдебен състав счита за неправилен гореописаният подход от страна на съдилищата да изискват събиране на държавна такса по подадени частни жалби, които са във връзка с постановен акт по чл.83 ал.2 ГПК. Докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това – дали молителят разполага с достатъчно средства за да заплаща държавна такса или не /който е предмет на производството по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване/, нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира такава. Противното разбиране ще доведе до негативен ефект, защото като краен резултат съдът ще възпрепятства правото на иск на страната /в случая исковата молба е подадена през 2015г./, както и правото й на жалба, мултиплицирайки необходимостта от безкрайно произнасяне по един и същи въпрос, в множество абсолютно идентични производства, пред различни инстанции.
Гореизложеното налага обжалваният акт да бъде отменен, а делото върнато на първата инстанция с указания да администрира /без внесена държавна такса/ подадената частна жалба с вх.№ 52276 от 10.10.2016г. срещу определение №10334 от 28.09.2016г. по чл.83 ал.2 ГПК, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от И. П. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против определение № 649 от 9.03.2017г. по ч.гр.д. № 205 по описа за 2017г. на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 310 от 3.02.2017г. по в.ч.гр.д.№ 205/2017г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение № 11161 от 17.10.2016г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за администриране на подадената частна жалба с вх.№ 52276 от 10.10.2016г. срещу определение №10334 от 28.09.2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :