О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 16.06.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1962 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат М. Д. Я., [фирма] пълномощник на С. А. Г., А. А. Г., А. С. Г., Надежда И. Г. и К. И. Г., срещу определение № 2216 / 28.06.2016г. по гр.д. № 3412/ 2015г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 14.03.2016г. решение № 469 по същото дело в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е неправилно и постановено в нарушение на практиката на ВКС. Поддържа, че са налице всички предпоставки по чл.38, ал.2 ЗА за възникване на право на адвоката на възнаграждение – безплатно оказана адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Позовава се на съдържанието на представен договор за правна помощ и съдействие от 22.02.2016г. във въззивното производство с предмет процесуално представителство по делото пред въззивния съд, като твърди, че в него е посочено, че помощта е указана по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Наличието на материално затруднение на ищците, дало основание за безплатната адвокатска помощ, е констатирано още в първоинстанционното производство, като въз основа на това ищците са освободени от заплащане на държавна такса. Твърди се, че посочения размер в договора е минималният по Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба, [фирма], счита, че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА по отношение на производството във въззивната инстанция, тъй като към този момент ищците са получили изпълнение на 07.09.2015г. по изпълнителното дело – по 28 000 лева /в която част първоинстанционното решение не е обжалвано/, поради което липса посоченото основание за предоставяне на безплатната адвокатска помощ- материална затрудненост на представляваните лица. Сочи се, че при липса на ед0на от предпоставките по чл.38, ал.2 ЗЗА, адвокатско възнаграждение може да се присъди, само ако реално е заплатено от страните. На следващо място, се поддържа, че при съвместно разглеждане на обективно субективно съединените искове, предявени от ищците срещу застрахователното дружество, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на всеки от ищците поотделно, тъй като претенциите са разгледани в едно производство при направени общи доказателствени искания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК, поради което обжалването му не е обусловено предпоставките на чл.280 ГПК.
За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, апелативният съд е приел, че в конкретния случай искането е да се присъдят като разноски на страните суми, съответстващи на уговорен с адвокатското дружество хонорар, за който се твърди, че не реално заплатен, поради наличие на предпоставките по чл.38 ЗА. Мотивирано е , че смесването на институтите на чл.78 ГПК и на чл.38 ЗА обосновава неоснователност на претенциите, както на въззивниците, така и на техния повереник. Първите не са направили действителни парични разноски, подлежащи на основание чл.78 ГПК на възмездяване от другата страна, а вторият не е поел безплатно процесуално представителство на някое на визираните в чл.38 ЗА основания /за приложимостта им съдът следи служебно/, а има договорно вземане спрямо доверениците си.
Определението е правилно като краен резултат
Във въззивното производство е прието съобщение от ЧСИ Н. Н. от 18.09.2015г., с което е удостоверено, че образуваното изпълнително производство въз основа на издаден в полза на ищците срещу застрахователя изпълнителен лист на 23.07.2015г. от първоинстанционния съд в необжалваната му част е прекратено, поради пълно погасяване на вземането по изпълнителния лист /по 28 000 лева на всеки от ищците/- обстоятелство изрично признато и от процесуалния представител на ищците в единственото съдебно заседание във възивното производство- 24.02.2016г., в което именно са представени двустранно подписани договори за правна защита и съдействие от 22.02.2016г. между всеки от ищците и представляващото ги адвокатското дружество, като във всеки договор е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение съобразно чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 2 690 лева без ДДС, определен съобразно чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3228 лева с ДДС.
Съгласно формираната с определение № 163 / 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/ 2016г. на I ГО на ВКС задължителна практика по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения акт в частта му за разноските, като носи тежестта да установи, че предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Жалбоподателят се позовава на основание за предоставяне на безплатната адвокатска помощ- затруднено материално положение на ищците, което не е налице към момента на договаряне на помощта като безплатна– 22.02.2016г., тъй като безспорно се установява по делото, че към 18.09.2015г. на всеки от ищците е заплатена сумата от 28 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, съгласно удостоверението на ЧСИ. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА и в полза на адвокатското дружество не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА за осъществена правна помощ във въззивното производство.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2216 / 28.06.2016г. по гр.д. № 3412/ 2015г. на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.