О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр.София, 17.03.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4467 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.05.2016г. по гр.д.№2360/2015г. на АС София, с което са уважени частично искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите – С. К. Г., чрез процесуалния си представител, поддържат, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът, П. Й. Т., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд, е обезсилил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, имащи за предмет отхвърляне на главния иск на П. Й. против С. К. по чл.55, ал.1 предл. второ от ЗЗД и евентуален иск по чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД над размер от 160 000 евра и акцесорния иск за лихви по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 181 671,90 евра за периода 10.01.2010г.-10.01.2013г, като недопустимо, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. Й. против С. К. в условията на евентуалност иск за връщане на сумата в размер на 160000евра, получена на отпаднало основание -развален предварителен договор от 11.07.2007г, с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като недопустимо. Със същота решение съдът , като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил С. К. да заплати на П. Й. сумата от 160 000евра, получена при неосъществено основание /несбъдване на уговорените в чл.1, ал.2 във вр. чл. 4 от сключения на 11.07.2007г. с [фирма] предварителен договор отлагателни условия, вземанията по който са прехвърлени на П.Й. с договор за цесия от 07.10.2007г./ с правна квалификация чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва считано от завеждане на исковата молба на 11.01.2013г до окончателното изплащане на главницата, както и сумите 13 292,32лв, представляващи разноски пред първата инстанция с оглед изхода на спора и 17 100лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Прието е за установено от представените и неоспорени пред първата инстанция писмени доказателства, че между [фирма], представлявано от Д. В. от една страна като купувач и от друга ответницата С. К., Т. С. и [фирма] като продавачи бил сключен на 11.07.2007г предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи иглолистна гора в землището на К., Столична община, 18 826 кв.м., съставляващи имот № 000162, № 000160 и № 000161, първият от които собственост на ответницата С. К. срещу продажна цена в общ размер на 3953460 евра, от която 3 903 464 евра, дължими на С. К.. От клаузите на същия предварителен договор е установено, че 15 % от общо уговорената продажна цена е следвало да бъде заплатена в срок от 3 работни дни /т.3.1/, считано от датата на подписване на договора или до 14.07.2007г в размер на 593 019 евра по посочена от продавачите сметка – 50% по банков път и 50% в брой срещу разписка, от които на ответницата се дължала сумата от 585 519евра.
Установено е, че сключването на окончателен договор е било поставено под отлагателно (дилаторно) условие /чл.1, т.1/ – в зависимост от сбъдването на няколко групи бъдещи несигурни събития, свързани с градоустройствения статут на процесните имоти, както следва – най-късно в 6 –месечен срок от сключването на договора продавачите да представят описани конкретно в чл.2 т.1-5 документи: становище от РУГ С. за предварително съгласуване на промяната и предназначението на продавания имот, одобрен и влязъл в сила ПУП с определени параметри на застрояване; решение за оценка и въздействие върху околната среда по реда на ЗООС, предложение на Комисията по чл.14в, ал.3 ЗГ за промяна на предназначението и влязла в сила заповед на Министъра на ЗГ за изключване на имота от ГФ и допълнително до три месеца по т.6 виза за проектиране с показателите по т.2 във връзка с плътността на застрояване. При изпълнение /чл.3, т.2/ условията по чл.1, ал.2 от т.1 до т.5 от предварителния договор, купувачът се задължавал да заплати останалите 70 % от уговорената продажна цена по начина описан в чл.3.1 по банков път, а остатъкът от дължимата продажна цена от 15% оставала дължима при сключването на окончателен договор. В същия предварителен договор е поето и задължение от страна на продавачите /чл.9, т.1/ в тридневен срок от сключването му да учредят договорна ипотека в полза на купувачите за обезпечаване връщането на платената по реда на чл.3.1 авансово сума в размер на 15% от договорената цена.
Констатирано е, че между страните по предварителния договор бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека на 12.07.2007г., оформен с нот. акт № 153, т.1, н.д. № 147/2007г, с който е удостоверено изявлението на продавачите и в частност на С. К. за получаване на сумата от общо 593 019лв, представляваща капаро по предварителния договор от 15% върху продажната цена или 585 519евро на ответницата С. К. срещу учредено от нейна страна обезпечение чрез вписване на ипотека върху описан в същия недвижим имот.
Прието е за установено, във връзка с възникналия между страните спор относно плащането на първата вноска по договора от 15% върху продажната цена на ответницата, от изслушана съдебно-счетоводна експертиза, че сметката на С. К. в [фирма] е била заверена със сумата от 292 750 евро на 17.07.2007г. с посочено основание за превода „предварителен договор от 11.07.2007г” и наредител [фирма] от негова сметка, открита в [фирма].
Прието е също така, че за остатъка от претендирана авансово платена сума е представена разписка, подписана от С. К. на 12.07.2007г, с която е оформено изявлението й за получаване в брой на сумата от 292 759 евра, изплатена от Д. В. /управител на дружеството [фирма]/ по т.3.1 от предварителния договор от 11.07.2007г. Установено е от изслушаната по делото съдебно-графологическа експертиза /неоспорена от страните/, че подписът в оспорената разписка вероятно не е изписан от С. К., а е копиран, за което се съди от изследваните признаци на подписа и най-вече от установения натиск, но недостига на сравнителен материал изключва категоричността на този извод.
По повод възраженията на ответницата за осъществяване на отлагателното условие /настъпване на определени в договора факти относно статута на имота/, в зависимост от което е било поставено сключването на окончателен договор, респ. изправността й като страна по предварителния договор съдът е взел предвид приети по делото писмени доказателства, включително такива изхождащи от С. и Изпълнителна агенция по горите, РУГ С., от които се установява, че в предвидения 6-мес. срок от сключване на предварителния договор поставените условия във връзка с промяна предназначението на имота не са се осъществили, тъй като имотите негов предмет и в частност, този собственост на С. К. продължават по начин на трайно ползване да се идентифицират като иглолистна гора, независимо че в рамките на този 6-мес. срок са били издадени няколко от изрично предвидените документи в чл.1, т.2 като напр. положително становище на РУГ във връзка с промяна на предназначението и изключване от ГФ. Съдът е счел, че извън посочените становища на РУГ липсват представени доказателства за изпълнение на предвидените условия, чието установяване би могло да се докаже чрез представяне на посочените изрично документи в т.2 -т.5 като напр. одобрен и влязъл в сила ПУП за продаваните имоти с определени параметри на застрояване и плътност, мотивирано предложение на Комисията по чл.14в ал.3 ЗГ и др., при това съставени в същия този уговорен 6-мес. срок .
Установено е съща така, че с договор за продажба на вземане от 07.10.2009г сключен между [фирма] и ищецът П. Й. с нотариално заверени подписи на страните, първият от тях в качеството си на цедент е прехвърлил на втория като цесионер вземанията си, произтичащи от предварителния договор /непарични, изразяващи се правото да придобие собственост върху имотите негов предмет/ и парични, в това число връщане на суми по договора при неговото разваляне, поради неизпълнение или настъпване на други предвидени в него условия, обезпечения, лихви и неустойки, респ. връщане на неоснователно получени суми, като се упълномощава цесионера в случай на неизпълнение в уговорения срок, последният от името на цедента да упражни правото му на разваляне на договора, срещу цена на вземането в размер на 400 000лв, при неплащане на която цедентът има право да развали договора за цесия. Констатирано е, че с нот. покана от 04.12.2009г. цесионерът П. Й. е уведомил длъжниците за договора за цесия, едновременно с което е придал на същата и характер на предизвестие за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на чл.1, ал.2 от същия, както и че с нот. покана от 07.05.2014г., изходяща от синдика на [фирма] и връчена на продавачите по предварителния договор, вкл. на ответницата С. К. е заявено предизвестие за разваляне на договора по чл.87 ЗЗД, респ. отказ от същия на осн. чл.93 ЗЗД.
При служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд е констатирал, че решението е частично недопустимо в обжалваните му части, имащи за предмет отхвърляне на главния иск по чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД и евентуален иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД над размер от 160 000 евра и акцесорния иск за лихви по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 181 671,90 евра за посочения исков период. Констатирано е от приложената и приета по делото молба от 01.02.2013г., лист 29 по номерацията на делото на ГС С., че ищецът П. Й. е заявил оттегляне на исковете си над размер от 160 000евра по отношение на главниците, претендирани на различно основание в условията на евентуалност и изцяло на акцесорния иск за лихви, с което е десезирал съда от произнасяне над посочения размер. Съдът е приел, че въпреки, че липсва изрично определение на съда по повод на тази молба, след като ищецът е десезирал съда над посочения размер за главница и изцяло за лихва, в рамките на която е очертал предмета на търсената защита, с произнасянето си извън този предмет, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което ще следва да се обезсили в отхвърлителните му части за исковете главен и евентуален над размер от 160000евро и изцяло в отхвърлителната му част за акцесорния иск за лихви.
При анализ на доказателствата съдът е счел, че в представения нот. акт по нот.д. № 147/2007г., представляващ официален документ в частта си относно направените от страните изявления и удостоверените от нотариуса факти, е обективирано изявлението на ответницата, че е получила в пълен размер първата вноска по договора от 15% или сумата от 585 519евра, в обезпечение на която е учредила ипотека в полза на дружеството върху собствен имот. Прието е, че в тази си част документът се ползва с материална доказателствена сила, че удостовереното от нотариуса изявление е извършено от посоченото лице, а в настоящия процес не е оспорена истинността на нот. удостоверяване, нито са събирани доказателства в този смисъл.
Съдът е посочил също така, че крайният резултат по делото не би бил различен дори оспорената разписка да се приеме за неистински документ и изключи от доказателствата по делото и това е така, тъй като е безспорно, че половината от въпросната вноска е била платена по банков път в размер на 292 750 евро на 17.07.2007г, която получена сума превишава значително по размер цената на иска /160 000евра/.
Прието е, че изходящото от цедента уведомление, прието в настоящата инстанция и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД – уведомлението изхожда от стария кредитор, каквото е изискването на закона, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане, достигнало е до знанието на ответника – длъжник, и е приобщено като доказателство към делото от настоящата инстанция по предвидения за това процесуален ред.
Съдът е счел, че договорът за цесия е породил своето правно действие и с неговото сключване в патримониума на ищеца са възникнали всички права, притежавани от цедента по предварителния договор, включително правото да развали едностранно договора при несбъдване на уговореното отлагателно условие или при виновно неизпълнение на поети с него задължения от продавачите, поради което са приети за неоснователни възраженията против активната материална легитимация на ищеца като титуляр на вземането и правото му да развали договора . Посочено е, че в същото това уведомление е обективирано и изявлението на предишния кредитор , чрез синдика на дружеството, имащо характер на предизвестие по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължения на продавачите по чл. 1, ал.2 от предварителния договор.
Съдът е приел, че от писмените доказателства се установява наличието на следващата предпоставка за уважаване на главния иск по чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД за връщане на получени на неосъществено основание суми. Изложени са съображения , че фактическият състав на чл. 55, ал.1, предл. второ ЗЗД има предвид извършена престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено и намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне.
Прието е за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност, заявено в срока по чл.131 ГПК и поддържано в отговора на въззивната жалба. Посочено е, че съгласно ППВС № 1/79 г. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието, който в конкретния случай ще следва да се определи с оглед на крайния уговорен от страните срок в договора, към който е следвало да се представи последният от заключителните документи във връзка с промяната в статута и предназначението на имота /виза за проектиране/ на 11.03.2008г. От този момент /11.03.2008г/ е започнал да тече общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изтичането на който на 11.03.2013г. е бил прекъснат на 11.01.2013г. с предявяване на исковата молба.
При тези данни съдът е осъдил С. К. да заплати на П. Й. сумата от 160 000евра, получена при неосъществено основание /несбъдване на уговорените в чл.1, ал.2 във вр. чл. 4 от сключения на 11.07.2007г. с [фирма] предварителен договор отлагателни условия, вземанията по който са прехвърлени на П.Й. с договор за цесия от 07.10.2007г./ с правна квалификация чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва считано от завеждане на исковата молба на 11.01.2013г до окончателното изплащане на главницата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какви са предметните предели на цесионния договор и по конкретно включват ли неопределено, неопределяемо или поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на същия, може ли въз основа на цесия да се прехвърли и правото да се развали договор, въз основа на който е възникнало вземането и може ли да се санира първоначалната липса на активна легитимация за водене на делото. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 09.01.2015г. по грд.№1850/2013г. , Іт.о., в което е прието, че когато сделката е търговска към нея следва да намерят приложение правилата на ТЗ дори и когато се преценява нейната действителност, решение от 09.09.2010г. по гр.д.№438/2009г., ІІ т.о., в което е прието, че определяемостта на съдържанието на престацията е условие за действителност на цесията и решение на районен съд без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се вземе предвид при допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира , че по въпросите какакви са предметните предели на цесионния договор и по конкретно включват ли неопределено, неопределяемо или поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на същия, може ли въз основа на цесия да се прехвърли и правото да се развали договор съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Същата е намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о. и решение от 09.09.2010г. по т.дело № 438/2009 , ІІ т.о. и в нея се приема, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. В този смисъл е допустимо да се прехвърли едно цяло правоотношение върху трето лице със съгласието на страните по него и на третото лице и основание за този извод дава разпоредбата на чл.102, ал.3 ЗЗД, съгласно която новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Приема се, че ако в споразумението между страните по облигационното правоотношение и третото лице /новия длъжник/ е постигнато взаимно съгласие насрещното вземане на длъжника да се заплаща на новия длъжник, се касае до прехвърляне на цялото правоотношение върху третото лице. Посочва се, че от правилото, установено в чл.90, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Приема се, че договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като само неопределяемостта на прехвърлени бъдещи вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли да се санира първоначалната липса на активна легитимация за водене на делото, тъй като в конкретния случай съдът е разгледар делото при надлежо конституирани страни. В практиката, посочено по горе , се посочва, че при цесията могат да се прехвърлят правата и задълженията на на друго лице със знанието на длъжника, като заместването на кредитора с друго лице прави последния титуляр на правото на вземане на уговореното и има за последица придобиването на активна процесуална легитимация в бъдещ процес.
Така установената практика не е противоречива, нито неправилна, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата 8000 лева разноски за адвокатско възтаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2016г. по гр.д.№2360/2015г. на АС София.
ОСЪЖДА С. К. Г. да заплати на П. Й. Т. сумата 8000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: