О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София,18.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 4108 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 265 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 216/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, ГО, втори състав, е потвърдено определение № 496 от 12.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 437/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, десети състав.
Определението на Варненския апелативен съд е обжалвано с касационна частна жалба от М. И. С. чрез адвокат К. С. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че по предходното гр.д.№ 5082/2007 г. по описа на Варненския районен съд е направен валиден отказ от иск с правно основание чл.108 ЗС и неправилно не е допуснато изслушването на съдебно-графологическа експертиза за установяване на обстоятелството дали е извършена поправка в пълномощното, намиращо се по гр.д.№ 5082/2007 г. Неправилно е прието, че е налице идентичност между исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени по гр.д.№ 437/2013 г. и по гр.д.№ 5082/2007 г., както и че е налице идентичност между имотите, предмет на двата иска. Не са изложени мотиви дали М. И. С. е могла да направи валиден отказ от иска по гр.д.№ 5082/2007 г., при положение, че като титуляр на правото на собственост върху имота, предмет на това дело, се е легитимирало трето лице – [фирма].
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: (1) „Следва ли съдът да събере доказателства, респективно да назначи съдебно-графологическа експертиза, при наличие на твърдения в частната жалба, за липса на представителна власт у лицето, депозирало отказа от предявения иск по дело, което съдът е приел, че е идентично с иска предявен в настоящото производство – чл. 108 ЗС” и (2) Допустима ли е като доказателствено средство съдебно- графологична експертиза, за установяване на неистинност на документ, отразяващ представителна власт при твърдения в частната жалба, за липса на представителна власт у лицето, депозирало отказа от предявения иск по дело, което съдът е приел, че е идентично с иска предявен в настоящото производство”, като счита, че възприетото от въззивния съд становище за недопустимост на експертизата противоречи на разрешенията, следващи от т.10 от TP № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г. и т.11 от TP № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно служебното назначаване на експертиза, както и в противоречие с Определение № 372 от 15.08.2011 г. по ч.гр.д. № 230/2011 г. на ВКС, II г.о. Поддържа още, че въпросите (3) „Следва ли съдът първо да събере доказателства за идентичност между две дела и едва след като я установи, да се произнася с определение за прекратяване на по-късно заведеното и (4) „Следва ли съдът да установи идентичност в предмета между сега предявения иск и предмета по предходно заведено дело, и едва при установяване на идентитет, да се произнася с определение за прекратяване на по-късно заведеното” са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, формирана с Определение от 30.09.2013 г. по ч.гр.д. № 377/2013 г. на Окръжен съд Габрово.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация [фирма] чрез адвокат М. Б. е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна по същество.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение № 265 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 216/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, ГО, втори състав, е потвърдено определение № 496 от 12.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 437/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, десети състав, с което е прекратено производството по предявения от М. И. С. против [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 522 кв.м., от ПИ с идентификатор 10135.1507.1099, находящ се в [населено място], [улица], при граници ПИ 10135.1507.516, 10135.1507.513 и 51610135.1507.486, идентична с ПИ с идентификатор 10135.1507.1059 по ККИКР, одобрена със заповед № РД-18-98/10.XI.2008 год., стар идентификатор парцел 1-Б от кв.159 по плана на [населено място] /без административен адрес/, при граници: 10135.1507.514 и 10135.1507.516, като недопустим. Въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост на този иск с констатацията, че е налице идентичност между предмета на спора по гр.д.№ 5082/2007 г. по описа на Варненския районен съд и предявения по гр.д.№ 437/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, десети състав, иск по чл.108 ЗС, както и поради влязлото в сила определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 5082/2007 г. на основание чл.119, ал.2 ГПК (отм.) – отказ от иска.
С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че първите два от въпросите в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване нямат изискваното с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Действително, в мотивите си АС-Варна е посочил, че искането на М. И. С. за изслушване на съдебно-графологическа експертиза за установяване на обстоятелството дали е извършена поправка в пълномощното, намиращо се по гр.д.№ 5082/2007 г., е недопустимо, но не това разбиране е подготвило или формирало крайния извод за недопустимост на иска по чл.108 ЗС в хипотезата на чл.233, изр.2 ГПК (а по отменения ГПК – чл.119, ал.2, изр.2). Обуславящо за произнасянето на АС-Варна е становището, че е налице влязло в сила определение за прекратяване на производството по гр.д.№ 5082/2007 г. поради отказ от иска, който факт се потвърждава от приложеното в цялост гр.д.№ 5082/2007 г. по описа на ОС-Варна. Изложеното мотивира настоящият състав на касационния съд да приеме, че по отношение на първите два от формулираните от касаторката въпроси не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване.
Наред с горното, решаващата воля на въззивния съд е обусловена и от извода за наличие на идентичност между предмета на спора по гр.д.№ 5082/2007 г. по описа на Варненския районен съд и предявения по гр.д.№ 437/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, десети състав, иск по чл.108 ЗС. Този извод коректно е формиран на база съпоставката между документите по двете дела, включително исковите молби на М. И. С.. Видно от текстовете на двете искови молби (по гр.д.№ 5082/2007 г. и по гр.д.№ 437/2013 г.) ищец е М. И. С., а ответник – [фирма]. И в двата случая ищцата се е позовала на едно и също придобивно основание (отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху недвижим имот, постановени с решение № 7483 от 28.07.2005 г. по адм.д.№ 3916/2005 г. на ВАС), касаещо един и същи недвижим имот. Действително, в исковата молба по гр.д.№ 5082/2007 г. на ВРС имота е описан като идеална част, а в исковата молба по гр.д.№ 437/2013 г. на ВОС е описан като реална част, но обяснението на тази разлика се съдържа в самата исковата молба по гр.д.№ 437/2013 г., където ищцата буквално е заявила: „Собственик съм на реална част от ПИ с идентификатор 10135.1507.1059 с площ от 522 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], при граници ПИ 10135.1507.516, 10135.1507.513 и 51610135.1507.486. Реалната част е идентична с ПИ с идентификатор 10135.1507.1059 по ККИКР, одобрена със заповед № РД-18-98/10.XI.2008 год., стар идентификатор парцел 1-Б от кв.159 по плана на [населено място] /без административен адрес/, при граници: 10135.1507.514 и 10135.1507.516.”. При така наличното изявление и като се отчита и съдържанието на частната жалба, сезирала АС-В., въззивният съд не е имал задължение да събира никакви допълнителни доказателства, след преценка на които да следва да формира извода си за идентичност между предмета на спора по гр.д.№ 5082/2007 г. по описа на Варненския районен съд и предявения по гр.д.№ 437/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, десети състав иск по чл.108 ЗС. Това от своя страна означава, че и по отношение на останалите два от формулираните от касаторката въпроси не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 265 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 216/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, ГО, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: