4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 295
София, 19.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 539/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 211 от 03.02.2011 г. по в.гр.д.№ 776/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1988 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 3910/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от касатора срещу Н. К. П. иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът му дължи сумата 59 616 лв. по запис на заповед от 26.04.2007 г., за която на ищеца и настоящ касатор е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2008 г. по гр.д.№ 11144/2008 г. на Софийски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба достъпът до касация на въззивното решение е обоснован с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съда да остави исковата молба без движение и да укаже на страната да установи правния си интерес от предявяване на специалния установителен иск. Твърди се, че произнасяйки се по въпрос, по отношение на който не е имало спор, въззивният съд го е поставил в положение на процесуална изненада, лишавайки го по този начин от възможността да проведе адекватна и ефективна защита. Подобно процедиране било в противоречие с Решение № 1905 от 01.02.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 1596/2001 г., ІV г.о., Определение № 459 от 06.08.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 329/2009 г., І г.о. и Решение № 96 от 09.06.2009 г. по гр.д.№ 223/2009 г. на ОС – Видин, поради което се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът Н. К. П. не е взел становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел въз основа на приложените в заверени преписи съдебни книжа от производство по гр.д.№ 1114/2008 г. на Софийски районен съд, че исковата молба, подадена от ищеца погрешно е приложена към посоченото дело след изтичане на срока по чл.415, ал.1 ГПК, което обстоятелство дало основание на СРС да обезсили с разпореждане от 10.09.2008 г. издадената по негово заявление заповед за изпълнение от 13.05.2008 г. Изтъкнато е, че тъй като това разпореждане не е било отменено, няма и заповед за изпълнение, което е единственото годно основание да се издаде изпълнителен лист. Въз основа на тези данни съдът е приел, че ищецът има правен интерес от воденето на осъдителен иск, чрез който да реализира вземането си по принудителен ред, какъвто обаче не е предявен, а предявеният установителен иск не е своевременно изменен по реда на чл.214, ал.1 ГПК в осъдителен.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Неоснователно се поддържа от касатора, че като не е оставил исковата молба без движение, въззивният съд е процедирал в противоречие с цитираната от него съдебна практика. С искът по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 ГПК – снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на субективното си материално право, което е и правният интерес от предприетата с него защита. Производството по установителния иск по съществото си представлява продължение на защитата на заявителя – кредитор в заповедното производство, от което следва, че неговата допустимост е обусловена от наличието на заповед за изпълнение, издадена в негова полза, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника по нея. Посочената предпоставка няма отношение към редовността на исковата молба, тъй като тя следва да е налице не само към момента на предявяването му, но и към момента на произнасяне със съдебен акт по съществото на спора. Отпадането й в хода на процеса не води до нередовност на исковата молба, а до последващо отпадане на правния интерес от предявения иск, а оттам и до неговата недопустимост. Следователно пред въззивния съд такъв въпрос не е стоял, а след като това е така, то следва, че поставеният от касатора въпрос не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация – с решение № 1905 от 01.02.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 1596/2001 г., ІV г.о. е отречено правото на съда да поставя страните в процесуална изненада, но по отношение на въпроси, касаещи съществото на спора, какъвто не е разглеждания случай. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и съдът следи служебно за нея. При положение, че в кориците на делото се намира преписът на определението, с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена, въпросът за процесуалната изненада на касатора се явявя и неотносим към спора.
По изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 03.02.2011 г. по в.гр.д.№ 776/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: