3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 134/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Т. чрез неговия пълномощник адв. Е. Х., против решение № 268 от 30.10.2013 г. по в.гр.д. № 462/2013 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд превратно е интерпретирал събраните по делото доказателства, поради което е направил необосновани фиктически и правни изводи по спора. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй катко противоречи на практиката на ВКС, обективирана и в посочените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решение № 639 от 02.10.2009 г. по гр.д. № 497/08 г. на ІІІ г.о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/08 г. на І г.о. и решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр.д. № 662/94 г. на І г.о., по въпроса за придобиване на недвижим имот по давност, когато владението е било предоставено от собственика.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. И. чрез своя пълномощник адв. А. С. изразява становище, че соченото от жалбоподателя оснсование по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК не е налице.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 954 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 142/2012 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от С. И. И. против С. Т. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ- 245 в кв. 16 по плана на [населено място] и е постановено друго, с което е било признато в отношенията между страните, че С. И. И. е собственик на този имот и ответникът е осъден да му предаде държането върху него. В частта, с която е бил уважен предявеният от С. И. И. иск за ревандикация на УПИ ІХІ 245 в кв. 16 по плана на с.с., целият с площ 1 100 кв.м, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 16, т.І, нот. дело № 14 от 31.01.2011 г. тодор С. Т., който е бащка на ответника С. Т., продал на сноя внук- ищеца по делото С. И., собствените си недвижими имоти, находящи се с в. Тополчане, представляващи УПИ VІІІ- 245 , с площ 1 430 кв.м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена върху 60 кв.м, масивна кухня, застроена върху 40 кв.м и две стопански сгради, както и съседния УПИ ІХ- 245, с площ 1 100 кв.м. Продавачът се легитимирал като собственик на продадените имоти с нотариален акт №83, т.ІІІ, нот.дело № 693/91 г., с който бил признат за собственик на тези имоти на основание наследство, отказ от наследство и делба.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е направил възражение, че ищецът не е придобил правото на собственост, тъй като неговият праводател не е собственик на тези имоти. Към момента на извършване на продажбата праводателят е изгубил правото си собственост, тъй като собствеността е била придобита от ответника на основание придобивна давност. Твърдял е, че през 1993 г., на сватбата на ответника, неговите родители заявили, че оставят този имот на сина си и оттогава той живее със семейството си в жилищната сграда, а родителите му са живяли в лятната кухня. Ответникът влагал всичките си средства в направата на подобрения и поддържането на двора и сградите.
След преценка на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел, че не се установява по безспорен начин ответникът да е придобил владение върху имотите със съгласието на своя баща. Изложил е съображения, че от показанията на разпитаните по делото свидетели може да се направи извод евентуално, че бащата е изразявал пред тях намерението си да се разпореди с имота приживе или за след смъртта си в полза на своя син, но не и че му е предал владението. При съвместно обитаване на имота от ответника и от неговия баща, ответникът е следвало да извърши такива действия, които да обективират промяната на намерението му да владее изцяло за себе си, които да достигнат до знанието на собственика и да не оставят съмнение, че владее срещу него.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос. По начина, по който е формулиран, въпросът предпоставя условието владението да е било придобито от ответника със съгласието на собственика, докато в случая въззивният съд е приел, че точно това обстоятелство не доказано по делото. Съответствието на тези изводи със събраните доказателствата не може да бъде проверявано в настоящото производство, тъй като необосноваността не е сред основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на делото.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 30.10.2013 г. по в.гр.д. № 462/2013 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: