ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 295
София, 20.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N184-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК и чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ч”АД-г. София срещу определението от 19.02.09г. по ч.г.д. №121/09г. на ОС-г. Перник.
Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставено в сила определението от 12.01.09г. по ч.г.д. №6704/08г. на РС-г. Перник, с което е прекратено производството по делото.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият процесуално-правен въпрос, а именно че ако длъжникът С. В. М. е починала преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на парични суми това не налага прекратяване производството по делото, образувано въз основа на заявлението за издаване заповед за изпълнение, съответно възражението по чл.415 ал.1 ГПК и предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК относно съществения за делото процесуално-правен въпрос.
От представените по делото доказателства се установява, че предявеният от “Ч”АД-г. София осъдителен иск е срещу ненадлежна страна, тъй като ответницата С е починала на 22.12.07г., а исковата молба е подадена на 19.12.08г. В този случай процесуално правоприемство не би могло да бъде учредено, тъй като ответницата е починала преди предявяване на иска, в който смисъл е и трайната практика на ВКС.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната частна жалба отменителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19.02.09г. по ч.г.д. №121/09г. на ОС-г. Перник.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: